Права и заблуди

Демокрация. Свобода. Право да бъдеш такъв, какъвто си, какъвто искаш да бъдеш. Възможност да направиш всичко, което решиш, да кажеш всичко, което прецениш. Реалност? Утопия?

2010 година носи със себе си 20 години демокрация в България. 20 години свобода на движение и действие, свобода на словото и печата. Възможност да изразяваш публично и без страх своето мнение и виждане за нещата. Право да получаваш достоверна и непреработена информация за всичко, което се случва не само тук, но и в целия свят. Толкова много права, а всъщност толкова много заблуди.

Журналистиката днес

Преди повече от век, по-точно през 1900 година, когато нещата са били доста по-различни или поне се предполага, че има огромна промяна от тогава, Иван Вазов пише драмата „Вестникар ли?”. В нея той разказва за журналистиката от онова време, за нейните варианти, възможности и въздействия. Не знам дали е предполагал, че проблемите заложени в това произведение ще бъдат толкова актуални и днес. Може би се е надявал, че нещатата ще са по-различни, че ще се гледа на сюжета на „Вестникар ли?” само от комична и историческа гледна точка. Може би е мислел, че когато тази пиеса се поставя на сцена години по-късно, журналистиката ще е друга, ще е само Лазарова, повече „Зора” и по-малко „Българобран”. Може би...

Размисли върху комедията на Иван Вазов ”Вестникар ли?”

„Стани вестникар, та да прокопсваш”- това заявява Вазовият герой Бодков от комедията „Вестникар ли?”. Написана в далечната 1900 година драмата поставя въпроси, които не са загубили своята актуалност и днес като: Какво е призванието на журналистиката? Как трябва да се представят фактите? За какви цели да се използва силата на словото?

В комедията са представени два типа журналисти- единият, готов на всички, за да спечели и другият, който избира честността пред манипулацията, достойнството пред парите.