„Шибай, Деркович, сензационни новини с гръмоносни заглавия!”

 Колко актуална... и колко болезнено позната е тази реплика за съвременните журналисти... Борбата за сензационни открития е оспорвана, на моменти дори неморална и извън добрия тон. Но ако един журналист иска материалът му да намери своето място в публичното пространство, то той трябва доста да поработи върху него. Като, разбира се, тук не става дума само за професионалното усъвършенстване на новината, а по-скоро за нейното скандализиране и сензационно развитие.

На територията на една малка страна, каквато е България, не е никак лесно всеки ден да се намират новини, които да са достатъчно интересни и да успяват да грабват непостоянното внимание на аудиторията. Ето тук на помощ идват добрите (или не чак толкова добри) стари методи на хиперболизирането и разтягането на представяната информация. „Гръмоносните заглавия” са верен помощник на журналистите, но дали те са белег за качество?

Прекомерният стремеж към привличане на масата опростява медийните публикации. Елементаризирането на журналистическите материали се оказва най-прекият път към аудиторията, а това неминуемо води до деградация в професията. Вестниците са отрупани с гръмки заглавия, което до един момен грабва, но в следващия вниманието на читателя се отклонява към нещо съвсем друго. Получава се едно пренасищане от сензации, а при една такава ситуация се омаловажават дори и стойностните новини. Читателската преценка е объркана и пресяването на качественото от пълнежа става все по-трудно. Атрактивните материали са прекалено много и прекалено натрапчиви, което прави невъзможна обективната оценка.

Редакторският натиск има водеща роля в непрекъснатите опити да се търси сензация във всяко нещо. Ако всичко това се прави с мярка, то би могло да издигне дадена медия, но ако се прекалява, както става напоследък, се получава едно универсализиране и уеднаквяване. Никой с нищо не изпъква и не се отличава... Просто всеки се опитва да бъде максимално сензационен, от което пък се стига до тревожно стремоглавото развитие на жълтите вестници, чиято концепция е именно такава – колкото по-скандално, толкова по-продаваемо – достоверността не е от значение.
Кристина Иванова