Нежната спирала

Нашето поколение няма световна война, нито голяма депресия. Нашата война е духовна. Нашата депресия са животите ни.”

Чък Палъник

Омърлушени, измръзнали и приведени от липсата на конската ни доза кафе за събуждане,свирепо настроени и породени за отмъщение насочено изначално към самите нас и после към околните...Това сме ние...Нашата- Нежна спирала... Всеки човек има своя шипков храст,който го гледа,преценява,осъжда,одобрява,играе ралята на коректив на съзнанието и поведението му.Днес ролята на бодлите на нашия храст играе медията и дозата насилие, която тя ни инжиктира...

Деляна е едва на пет.Лъчезарно малко момиче, което обича всичко и всеки..Предсавите и за света са все още ограничени, но казва, че иска да бъде като Малкия принц, да има крила и да лети, мама винаги да и купва барбита и да не и забранява да си хапва Мак донълдс в неограничени дози...

Сама разучава всички опции на компютъра на баща си.И започва да сърфира из интернет пространството. Майка й споделя, че никога не е виждала опасност в това детето й да играе на игри. Но зад игрите се крият други неща! Често там се позиционират скрити зад никнейм лица с нечисти помисли... Приятелите на Деляна й споделят за социалната мрежа фейсбук. Тя сама си прави профил там, след това си набавя доста приятели и незнайно как една социална среда става неизменна част от ежедневието и...

Става сутрин в 6. Пие топло мляко, приготвя се и отива на училише. Следобяд е на балет, прибира се, пише домашните и сяда пред компютъра. ,,Харесва ми да си чатя с разни хора", споделя малкото момиче.

Така започва да си пише с лицето ,,демонче”. Разбира къде учи. ,,Един ден ме причака и ми даде бонбони, стана ми приятел, беше като тати - същия”, разказва Деляна. Вечерта ми писа, че ще ме вземе някои ден след балет и ще ме води на моя Макдоналдс. Мама не ме водеше напоследък, все имаше работа и мислих, че чичо Ицо ще ме заведе.

Един ден, когато бащата на Деляна я чака, за да я вземе от училище, вижда как дъщеря му говори с непознат. Отива при детето си, взема я и я разпитва какъв разговор води с непознати. ,,Не разрешавам на детето си да разговаря с непознати", твърди бащата. Тогава тя се нацупи и му казва, че чичо й Ицо щял да я води на цирк. От този ден насетне забраних на детето си да комуникира с този непознат. Не знаех кой е, какво иска от нея, та аз не следях с какви хора комуникира дъщеря ми. Аз и жена ми сме толкова ангажирани, че вечер дори не четем приказка на детето си. В замяна тя си търси приказки с някой друг, с хора, които не познава. Като се замислих, се стреснах. Седнах една вечер и той се включи, мислеше, че е тя...Нелеп нещастик. Всичко ми стана ясно. Бедното ми дете, с уплаха споделя родителят.

,,Всяка вечер, колкото и да съм изморен, й чета приказки, водя я да преяде с вредните полуфабрикати, които майка й забранява. Дори й купих памук от тоя, който е три лева за коша, ама толкова искаше. Господи, не виждаме как прекъсваме връзката с децата си и как ги даваме в ръцете на търсещите плячка”, откровено споделя младият родител.

Ако тази история ти е позната изцяло или отчасти, то навярно си попадал и ти в този капан, ако ли не, то значи си се запазил все още. Но никога няма гаранция!Защото шипковият храст дебне навсякъде!

Масмедиите - майка или мащеха? Препоръчителен родителски контрол...Опа, червена светлина. Забранения плод е най-сладък, затова се приема като позволен! Мама и татко отдавна са си легнали. Почти полунощ. Добър вечер, насилие. Искам да се инжиктирам с кръв, борба, кеч тръшване, истинско разбиване. Защо ми е потребно, за да съм в час с другите! За да мога и аз утре да знам хватките, когато моите съученици се сбият, да им отвърна със същото, че и аз знам много номера. Браво!Истински герой! Гордостта на мама!

Навремето моето поколение даже събираше картинки, от тия разменящите се на кечисти. И се кефихме много, когато събирахме различни и колекцията ни се трупаше. Поне тогава гледахме, но не практикувахме. Днес с картинки не можеш да трогнеш вниманието на малките. Те жадуват за реални сблъсъци - в междучасието, в час, на улицата. Това са те. Изразяват себе си с насилие. Но защо се стига до там? И кой е виновникът, чиято присъда отсъждаме днес? Родители, медии, поколения? Каква нежна и дълга спирала.

След срещата ми с Деляна седнах, отворих стария си дневник от детските години и се разписах: "Мое мило дневниче, сигурно не съм била прекрасното, послушното дете. И аз исках да летя като всички останали, но не след дълго разбрах колко продължителен може да бъде един човешки полет! Отбелязах си в календара деня - х. Станах с усмивка, потеглих, срещнах хиляди изморени лица, в автобуса две хлапета се сбиха за едната дъвка, невръстен дядо изпсува шофьора на автобуса, някой на голямото кръстовище беше прегазил друг - само една човешка длан, обсипана с кърви се виждаше. Страшноо, но гледах. И никой, нищо... Колите на медиите фучаха. Надпреварваха се кой първи ще отрази събитието, кой ще състави новина от човешката трагедия. Не се догатваха сълзи, а усмивки на продажни материали. Колко несъпричастност. И колко мъка. Съдба или насилие? Старият педофил издебваше своята жертва и си уреждаше среща с вече хваналата се в капана. Беше паднал първият сняг. Държавата пак беше изненадана. Колко хлъзгава история?
Яница Маринова