Рекламата или „постерът на действителността” (какъвто е спорен мен) показва забравена действителност, която се случва през 21 век. Дали тези факти са потънали в скоростта на живота ни в забързаното ежедневие или просто ни е по удобно да не знаем за тях. Но въпреки това те се случват.
Екипът на ББС проявява изключителна дързост и смелост, като буквално ги „натрапва” в ежедневието, но не където и да а на улицата, пред погледа на всички. Па този начин искаме или не се сблъскваме в нея, и не можем да я отминем.
Подходът към включването на постера в ежедневието ни е изключително интересен: той е ситуиран на ъглово място, разделяйки го на две части, на двете страни на проблема. Когато се измени гледната точка, човекът който го гледа попада в двете половини на проблема. Но когато се премести в центъра се вижда тънката, като влакно граница, която ги разделя и гледащият ги се замисля, коя страна да заеме.
Подходът към включването на постера в ежедневието ни е изключително интересен: той е ситуиран на ъглово място, разделяйки го на две части, на двете страни на проблема. Когато се измени гледната точка, човекът който го гледа попада в двете половини на проблема. Но когато се премести в центъра се вижда тънката, като влакно граница, която ги разделя и гледащият ги се замисля, коя страна да заеме.
Първият постер ни сблъсква с проблема на нелегалните емигранти и суровият закон към тях.
Ъгълът разделя двете гледни точки: от едната страна бедните и в незавидно положение емигранти, тръгнали да търсят спасение в развитите държави (в случая Америка). От другата е служителят на закона, машината на бюрокрацията.
Проблемът е до болка познат, както болезнено е и решението му. Но все пак далеч от очите ни, той съществува. Всеки ден стотици хора рискуват живота си, превозвани в контейнери и багажници, в търсене на по-добро бъдеще.
Вторият постер поставя проблема за войната в Афганистан и Ирак.
Две гледни точки:
Първата е изригването на газ или нефт (черното злато) в тихата и спокойна пустиня.
Втората е американският войник, тежко въоръжен и насочил поглед към петролното кладенче. Но той не случайно е сам, въоръжен, но изправен срещу нищото. Врагът е скрит и невидим. Опасността не се вижда, колонизирането е започнало- няма връщане назад.
Символиката разкрива петролната война, водена от САЩ в Ирак.
Третият постер се отнася за присъствието на съюзническите войски в Багдад и местното население.
Две гледни точки:
Първата представя съюзниците, като окупатори, въоръжени с палки, каски и щитове. Образът им наподобява по скоро поробители, отколкото умиротворители.
Другата гледна точка представя мирното население и най-силно впечатление прави образът на жената в най преден план. Според възрастта и облеклото и можем да заключим, че тя е майката, открояваща се по силно от тълпата.
Цялата картина представя сблъсъкът на колонизаторите с беззащитната жена. Сблъсък, чийто изход е ясен, но важна е волята проявена и от най слабите, срещу чуждите натрапници в родината им. Това показва обединението на народа срещу войниците.
Боби Йорданчев„Властта може да бъде социално
Друго нещо на което той обръща внимание са инструментите за упражняване на власт. Като един от тях може да бъде свързан и с медиите, а именно така наречената условна власт. Тази власт се упражнява чрез промяна на мненията на хората. Убеждението, образованието или социалният ангажимент към нещо, което изглежда естествено или правилно , кара индивида да се подчинява на чуждата воля. Тя е власт, която функионира на равнището на идеите и като такава тя е субективно обусловена и не е задължително нито упражняващите я, нито подчиняващите се да си дават сметка за нейната реалност. Според Гълбрайт една от ярките форми на условната власт е намерила израз в рекламата. Чрез изкусно повторение хората биват убеждавани в особените качества на опрделена марка бира, в уникалния морален тон на даден политик и т.н. При всички тези случаи ефектът е един и същ: купувачът е убеждаван да повярва в целите на продавача. Той или тя отстъпват на волята на доставчика на цигари, бира, перилни препарати или политически цели. Често подобни актове на упражняване на власт биват незабелязани, но това не означава, че те не са именно такива.
От тук може да си зададем
И като че ли като призив към своите колеги, BBC (първата частна радиостанция в света, а по настоящем една от най-утвърдените медии в световен мащаб), прави тази своя рекламна кампания, в която призовава не само аудиторията, но и медиите да „разглеждат двете страни на историята”! Като е важно да се отбелжи, че BBC не излъчва реклами и платени събщения във Великобритания и затова тази кампания е израз на един вид протест от страна на медията.
На трите постера са показани едни от най-наболелите проблеми на световното общество: войните в Близкия Изток и заедно с тях религиозните и етнически недъзи на съвременното общество, както и проблемите с емигрантите, с хората която по една или друга причина напускат пределите на страните си, за да търсят по-добра реализация.
Защо BBC слага точно тези три постера в своята кампания? Ами именно защото с тези проблеми
Дали това е правилно? Като изразител на четвъртата власт в обществото медиите не трябва да
Ясена Рахнева
Билбордовете на ъглите на улици, част от кампанията на Би Би Си, показват, че всяка една история има своите две страни. Една и съща ситуация може да бъде видяна от различни страни, a журналистиката не трябва да избира правилната или грешната да я представи. Защото журналистика ни показва реалността, а в реалността няма правилна и грешна страна на една история. Тя е просто история.
Ако минем по едната улица, ще видим само един от аспектите на историята. Ако завием, ще видим и другия. Но медията е ъгълът на улицата, който ни позволява да видим двете лица на реалността. Два напълно различни погледа над една и съща история.
Журналистиката трябва да показва действителността. Когато търсиш истината, търсиш и другите страни. Скритите страни, дори онези, които не бива да се виждат. Ако гледаш от едната страна, не можеш да видиш всички фактори. Журналистът трябва винаги да е по средата.
Чрез снимките на Би Би Си ние виждаме двете измерения на историята, чисто и ясно. Посланието им достига до хората. Точно такава би трябвало да е журналистиката навсякъде по света.
Снимките представят истории на обикновени хора. Ако билбордовете не са пречупени от ъгъла на улицата, ако не се замислим за това, кои са двете страни, а просто погледнем снимката отгоре, историята ще бъде различна.
Първата снимка, погледната без ъгъла, представя позната реалност – нелегални емигранти при срещата им с американски полицай. Ако погледнем от едната страна на улицата, ще видим един полицай, който изпълнява своята длъжност. Поглеждайки от другата, ще видим историята, която не искаме да виждаме. Виждат се отчаяни хора, избягали от родните си места, за да работят, за да оцелеят.
Втората снимка представя американски войник пред горящ петролен кладенец. От едната страна, виждаме войник, асоциираме с война, но не знаем причината.От другата, виждаме огън, горящ петролен кладенец, който всъщност е причината за войната.
Групата от въоръжени полицаи, от едната част на последната снимка, загатва за нещо сериозно, което изисква голяма сила. От другата виждаме просто една жена, която се опитва да избяга. Може би иска да отиде при семейството си. Ако погледнем цялата снимка, без ъгъла, историята е различна, трагична, объркваща. Голям полицейски отряд, ограда и една безсилна жена.
Тези снимки крият много истории в себе си и медиите са средството, което ни ги показва. Журналистика ни помага да видим двете различни страни на историята. Без журналистиката ще виждаме само снимки, без история в тях.
Поглед към "двете страни на монетата".
Обективност, обективност и пак обективност безсъмнение най-важният принцип в журналистиката. Една история винаги има две страни, но тежката задача е да се избегне субективния фактор, които несъмнено би могъл да засегне значително съдържанието било то на статия, интервю и т.н и да изкриви истината. Добрият журналист, каквито несъмнено се "подвизават" в BBC, винаги е в състояние да запази своята обективна позиция, но също така лесно би могъл да наклони везните в полза на едната или другата гледна точка,но това зависи изцяло от морала на автора. В случая, BBC определено чрез тези рекламни пана ясно разграничава двете страни на една история. Засегната е както едната позиция така и другата. За жалост не винаги журналистите остават обективни, още по-малко в нашата мила родина. Поръчкови журналисти изопачаващи истината се подвизават из родния печат, теливизия, радио и прочие. Изкривяват ценностите, в които някога са вярвали заради нечии интереси, разбира се тази практика я има из целия свят, не случайно тази кампания се првежда под този знак именно в Америка, въвлечени във войни в Третия свят крият истината от хората и не показват всички факти. Медиите притежават сила, но и отговорност която носят пред обществото, факт който явно са "забравили".
BBC ни изпраща емоционално послание чрез тези билборди. Зашеметяващите снимки те карат да размишляваш дълго над двете гледни точки. Размисли за това в какъв свят живеем, неистовото желание за власт чрез упражняване на контрол, който пък от своя страна се постига чрез насилие, визирам Америка и така наречените велики сили. За тях думички като морал, ценности не съществуват или биват разбирани по различен начин.
В крайна сметка всеки който види тези плакати ще се спре, ще се замисли, но какво ще прозилезе от това, там за мен се крие въпросът. Вскички сме наясно, че обективността е все по-рядко срещана в целия свят и обективните медии се броят на пръстите на едната ръка. Дали ще има ефект от тази семпла, но гениялна кампания на BBC или след време ще е само смътен спомен и все по-малко ще виждаме "двете страни в историята".
Александър Марков
Жертвата и палачът й. Съхранителката на дома и разрушителите му. Страданието и жестокостта. Мечтата и реалността. Парите. Властта. Свободата. Виждам различните страни на историите. Няма лоши и добри – просто различни.
Вървя по улицата мислено и виждам група войници, засилени да отблъснат евентуален враг. След малко обаче завивам, и от другата страна се открива отчаяното лице на жена, която се бори с всичка сила срещу група мъже в униформи. Това е една и съща история, но едва ли бих видяла двете й страни, ако не бях продължила по същата улица. Това е билборд, поставен на ъгъла с цел. Виждам как действието не е само действие на нападение и отбрана, то е нещо повече. Дарба за отстояване на различни вярвания. Вяра в справедливостта или желанието да се вярва, че каузата е справедлива. Варата, че защитиш ли собствиения си дом, ще спасиш и чуждия. Болка, ярост, дълг, чест, отчаяние – това може да са чувства, но също така и хора, напълно ралични, но въпреки това се оказват на едно и също място. Никой не иска да зададе истинските въпроси за истинските събития. Защо тези войници са толкова време отделени от дома? Какво защитават? Срещу кого се борят? За какво? За страната или за петрола?
Вярвам, че журналистиката в днешно време ни показва тези различни страни на една история, като запазва своя безпристрастен характер.
Едва ли. Поне така се надявам.
Зад всеки ред във вестника или всяка дума на водещите по телевизията, седи човек. Човек, който притежава най – силното оръжие, а именно информацията. Но този същият човек има свое становище, мисли и чувства. Добрият журналист ги притъпява и се опитва да остане обективен, доколкото може.
Снимките са провокативни. Предизвикват човешката реакция, принуждават те да се замислиш какво е посланието. И какво е то отново?
Нищо повече и нищо по- малко от различните страни на едно и също събитие. Хора изпаднали в отчаяние, хора, страхуващи се за бъдещето си, потънали в тревогите си, хора изпълняващи дълга си, които трябва да игнорират всички въпроси, които рано или късно се появяват. Журналистиката винаги се е стремяла да показва хората и техните истории, а качествено би била още по - незаменима, ако се заложи на истината, която се крие зад обектива, зад спокойните лица. За която трябва да се лишиш от доста спокойни нощи и да приемеш, че ще имаш още повече неспокойни.
Две страни на една и съща история, две гледни точки - това ни показват рекламните билбордове на американския телевизионен канал BBC. В пет варианта са ни представени ситуации, които не са пречупени през собствената ни призма или поне не само през нея.
Тези билбордове по нюйоркските улици обаче са много повече от реклама. Те носят послание, затова каква трябва да бъде журналистиката и какви принципи трябва да следват журналистите в своята работа. Да видиш двете страни на една история е не само да съединиш половините на картината, но понякога означава да откриеш същността на нещата, поглеждайки обективно и пренебрегвайки себе си до някаква степен. Да разбереш другата гледната точка, да представиш историята през погледа на отсрещната страна, на човека зад ъгъла, да видиш ситуацията в по-голям и надличен мащаб – това са нещата, които правят един журналист наистина добър.
Дали обаче това се случва в действителност, дали се поставяме в обувките на другия, или всичко е рекламен трик? Можем ли да застанем на мястото на неприятеля, противника, врага? На мястото на различния или просто на другия. Възможно ли е да погледнем обективно на събитие пряко свързано с нас? В своите билбордове BBC опитва да направи точно това, показвайки и друга гледна точка по горещи теми. Но дали не е просто поредният рекламен слоган? Да, BBC осъжда американската военна политика до някаква степен, но го прави в момент, в който тези проблеми така или иначе започват да се дискутират в обществото и то именно с тази насоченост.
Билбордовете на BBC ме накараха да се замисля, че не трябва да разглеждаме нещата извън контекста, защото именно той придава нюансите. Не бихме могли да разберем правилно действията, емоциите и идеята без средата, която ги е създала. Поглеждайки само образа върху едната страна ще си изградим грешна представа, която може много да се различава от цялостната картина и реалността.
Изводът от написаното до тук е, че да видиш и двете страни на една история не е никак лесно. Изискват се много умения и смелост да представиш нелицеприятната истина и ако е нужно да отхвърлиш своето, вместо да го защитиш. Нужна е абсолютна обективност, но дали съществува такава? По-скоро не, защото всички сме под влиянието на своите идеали, образование, среда и минало и е невъзможно да се откъснем напълно от тях.
Изложеният снимков материал на рекламите на BBC ме кара да се замисля дълбоко, защото всяка една от тях е представена както на части, така и цялостно. Написаното съобщение на всяка от цялостните картини гласи : „ Вижте всички страни на историята (случилото се)” . Ъгловото ситуиране на рекламата при такова послание от гледна точка на снимките и текста освен, че е оправдано и интересно е и новаторско.
Точно това различно и разчупено мислене ми допадна толкова много, защото показва каква трябва да бъде журналистиката в едно изречение, което носи скрито послание заради изводите до които ни довежда. При мен те са ориентирани към максималната обективност. Казвам максимална, защото журналистиката се прави от хора, а хората като цяло биваме пристрастни.
Чрез гледането от всички страни на даден проблем, картината се изяснява и той се решава най – лесно. Представянето на една ситуация от всички страни ни дава цялостна картина и внася яснота за случващото се около нас. Това води до отпадане на манипулацията сама по себе, както и до болезнената, в много случаи неприятната, критата и неудобна истина.
Всяка една от картините, разгледани като цяло показват истината, която води до насмешка в лицето на целият екип за борба с безредиците, борещ се с една единствена жена, до сензация в лицето на взрива и наблюдаващият го от далеч войник,до разкаяние в лицето на емигрантите, изправени пред органа на реда.
Хората са „социални животни” и винаги зависят от нещо или от някого - от властимащите, от общественото мнение, от собствените си страхове. По природа се вглъбяват в това да рисуват бъдещето си и да създават свой собствен, меродавен модел на реалността. Съзнават ли обаче до колко моделирането на истинското според тях зависи от четвъртата власт – масмедиите? И доверява ли се безусловно онази част от аудиторията, чиято диагноза е зависим от телевизия, радио, преса, внушителни фотографии, интернет и изобщо глад за всякакви новини и слухове?
Според Уилбър Шрам информацията е всичко, което намалява степента на несигурност. И тъй като реципиентите нямат първичен достъп до доставяната им информация, единственият начин определена медия да спечели доверието на своята публика е предлагането на проверена информация. По този начин реномирана телевизия като Би Би Си обещава осъществяването на успешна обратна връзка със своите зрители, постигната по формулата прецизност към съдържанието на новините, наличие на професионален стандарт и съпоставянето на най-малко две страни в историята. Демонстрирането на уважение и добронамереност имат място във всяко убеждаващо усилие. Проведената от британците кампания рекламна кампания, посредством поставянето на билбордове, които не могат да останат подминати, е активирала и други медии. Подобен опит представлява и мотото на емисията на Би Ти Ви – „Новините – всички гледни точки”.
Журналистът никога не живее зад ъгъла, напротив - той е на ръба. В представите ми добрият оратор и комуникатор се среща както с президента на Америка, така и с емигрантите, както с въоръжената армия, така и с безпомощните. След което отново застава от мястото си и вижда двете засегнати страни - равнопоставени. Това се случва и с репортерите на Би Би Си.
Истината е една, но има много очи. Тя не е плоскост и едно измерение. Когато аз ти разказвам една история, аз те манипулирам. Ключът към интелигентността е в критичното мислене, прецеждането на новините през лични „филтри” – убеждения, принципи, знания, опит.
Рекламите на тези билбордове са доста показателно истински и олицетворяват реалното въздействие от силата на най-малко от две гледни точки, на което би трябвало да стъпва и журналистиката сама по себе си. Погледнато от определен ъгъл светът за всеки един от нас, по което и да е време, не би бил идентично еднакъв. Ето защо всеки човек изгражда свое мнение на базата не на всички доказани факти и изказвания, а на онези, в които сам на себе си е позволил да вникне и да размисли върху тях. Различията във вижданията между хората идват именно от това, че не всеки човек гледа и вижда едно и също с другия. Всички ние осмисляме заобикалящия ни свят по подобен, но не дотам еднакъв начин, защото вярваме в различни неща! Затова “нека да видим двете страни на историята”! Нека да не сме безнадеждно едностранчиви!
„Съчинение по картинка” с няколко думи...
1.От едната страна виждаме седнали окаяни пътници, които на пръв поглед изглеждат мръсни, изморени и като че ли неоправдани, дори останали на пътя заради повреда на автобуса. Обаче ако погледнем зад ъгъла ясно можем да различим полицай, който навярно пише някакви наказателни актове. Оттук следва да направим извода, че първоначалното ни твърдение не е било дотам истинно. Защото тези дрипави хора вероятно или са нелегални бегалци или нещо подобно.
2.Втората ъглова история също е заблуждаваща. От едната страна-пламъци, на пръв поглед неумишлен пожар. Но зад ъгъла какво виждаме? Въоръжен мъж-терорист.. По този начин си обясняваме кой, как и дори защо.
3.Третата история е покъртително силно емоционална. Задъхани потни жандармеристи се препъват пред...... една безнадеждна дрипава майка, която се бори за и отстоява докрай собствения, както и живота на децата си. Тук много ясно се подчертава силата на духа и волята, защото в основата си те са най-важните компоненти за силна личност. И нека не приемаме думичката сила като тъждествено равна на физически добри данни, а по-скоро като духовното зареждане у човека. Бидейки по този начин силна и застъпена до краен предел от страха, тази жена отстоява позицията си пред цяла армия!...
Тези три реклами на BBC, които са окачени на ъглови билбордове доказват, че с едно изречение може да се направи журналистика! Защото истинската журналистика е именно това да се пренасят или отправят послания, а горепосоченото изложение го доказва безспорно.
Това, което цели моя коменатар и изводът, който искам да направя накрая е, че не винаги многословието е нужно, както и когато е употребено в много случаи, е излишно. Както виждаме тези послания са достатъчно ясни, макар и да съдържат единствено изречението: „Вижте двете страни на историята”. Само по себе си това провокира всеки един от нас да се замисли върху видяното, следователно и върху обществото, в което живеем и проблемите, с които се сблъскваме всеки ден. Така че нека не бъдем едностранчиви, а да оглеждаме и тълкуваме повече преди да даваме прибързани заключения!
Гениалността на човешкия мозък може да се забележи навсякъде. Една истинска гениалност е това хрумване за билборд на ъгъла на сграда. От едната страна на сградата може да се забележи нахлуващият военен отряд със предпазни щикове, а от другата страна на сградата безпомощна жена, която се опитва да спре нахлуването на отряда. Жената сякаш се опитва да предпази семейството и родината си от врага. Ъгълът на билборда е мястото на сблъсъка. От това, което се вижда на фона е територия, на която се води война. Руйни, черен дим, местното население, изправено пред нахлуващите командоси. На ъгъла на сградата може да видиме, че става на въпрос за реклама на телевизия BBC. А слоган е надписът: “SEE BOTH SIDES OF THE STORY”, което в превод на български език означава „Вижте двете страни на историята”. Тук ролята на билборда е да ни демонстрира каква голяма част заема журналистиката, като ни предава една такава напрегната, военна обстановка и гледните точки на двете воюващи страни. Една такава обстановка е изключително емоционална, за това добрата журналистика в такива моменти се познава, когато върху емоцията от един такъв конфликт, надделее разумът и безпристрастността и случаят бъде представен в неговия истински вид, за да може зрителят да реши сам коя страна да подкрепи. А в телевизия като BBC, която е водеща в цял свят надделяването на разума над емоцията е задължително качевство, което трябва да се притежава за попадане в екипа на осведомителния гигант. Чрез този билборд медията ни загатва именно за този свой професионализъм.
Тя те зашеметява, разбърква мислите ти и те кара да се вгледаш право в нея. Лицето й е сурово и застинало, но очите й ти казват всичко. Когато надникнеш в тях виждаш фрагменти от места, събития и стотици човешки истории, чиито образ се превърта пред теб като на кино лента. Тя е просто кадър, заснет някъде далеч, на границата между два свята, всеки от които ти показва своята истина.
BBC е световен еталон за качествена журналистика. Тази медиа показва хората в тяхното ежедневие "обсипано с шрапнели от образи". Алвин Тофлър казва „Третата вълна не просто ускорява информационните потоци. Тя преобразува вътрешната структура на информацията, от която зависят нашите всекидневни представи и действия". BBC прави нещо подобно. На тази „институция” не са нужни думи, тя просто показва случващото се и ни кара да размишляваме над видяното. Журналистиката не се побира в телевизионно студио, публикация във вестник или пост в интернет пространството. Нейното послание е толкова близо до теб, че се сблъскваш с него докато завиваш зад ъгъла на улицата, чакаш зелената светлина на светофара, оглеждайки поредния билборд или просто се разхождаш безгрижно из шумния град. В мислите ти изплува паралела между твоето спокойно, предвидимо сега и непознатата, застрашителна действителност от фотографиите. Понякога тези светове се сливат в тиха хармония, друг път се изправят един срещу друг в безмилостна битка.
Очите на действителността огледално отразяват едно „бойно поле” сред пустошта в Аризона. Освен нея разпознаваме имигранти, които незаконно преминават границата в търсене на своята неясна американска мечта. В цифри тя се прояснява, но определението мечта вече не е толкова уместно. В момента в САЩ живеят над 28 милиона лица от мексикански произход, други 11 милиона мексиканци пребивават там нелегално. Според официалната статистика, всяка година от Мексико на север отиват около 600 000 души. Зад тези цифри се крият цели семейства, които напускат дома си, за да работят нелегално при дневна надница доста под минималната от 8, 25 $ на час. Освен, че рискуват здравето и сигурността си имигрантите могат да се откажат и от най-скъпото - свободата си. Американският Департамент за вътрешна сигурност изпраща в затвори и лагери близо 400 хиляди нелегални имигранти годишно. Те често са държани в нечовешки условия. Семейства с малки деца и хиляди бременни жени биват принуждавани да живеят в американски затвори редом с извършители на тежки престъпления, дори убийци. Хиляди са затваряни в имигрантски лагери в крайно тежки условия, където прекарват месеци, понякога години. А от другата страна, на метри от тези злочести хора, стои законът в лицето на граничния полицай. Той строго и безкомпромисно е надвиснал над тях с тежка присъда. Тя ще изтрие един блян и ще го затвори в страната на ограничените възможности.
Една картина се прелива в друга като краските стават все по-тъмни и разстройват съзнанието. Следващият кадър няма нужда от коментар, той буквално те приковава и не ти оставя дъх. Показана е силата на волята, прикрита в една крехка жена в защита на останките от разбития й свят. Тя ги пази до край, виждайки настъпващия край в очите на врага. Черна стена от ярост и сила е на път да я премаже и ако фотографията беше направена след секунди, тя със сигурност щеше да е на земята. Но точно в този момент тя е непобедима, от лицето й струй мощ и непримиримост, която бледнее пред щитовете на противника. В тази неравна борба се намесва окото на журналиста, който е разгадал всички преплетени емоции в сърцето на тази героиня и ги е запечатал, за да ни покаже какво става там – в Близкия Изток.
На километри от този епичен сблъсък се води истинска война, за която само слушаме и четем. За други обаче тя е пред очите им и последиците от нея се разбиват на метри от тях. Около 100 хил. Иракчани стават жертва на войната, а САЩ са изгубили 4415 войници. Мъжът, защитаващ страната си, има своята истина за случващото се, а бомбардираните хора в селата около него - друга. Операцията обаче не успя да разреши кървавите конфликти между шиити и сунити, както и между араби и кюрди в богатия на петрол Северен Ирак, нито да заздрави местната власт - пет месеца след последните национални парламентарни избори в Ирак няма правителство. Тогава кой срещу кого воюва и не се ли борим, за да убедим сами себе си в правотата на позицията си?!
Посланието на BBC достига до нас чрез различни гледни точки, простички думи и силно внушение. Чрез BBC истината ни сварва неподготвени и разкрива битието ни без капка напудрена и украсена илюзия. Да, около нас се случват множество събития, придружени от човешки трагедии и емоции, оплетени в сложна плетеница, а истината е затегната на възел. Но с повече упоритост и информираност сами нареждаме липсващите парчета от нашето недавно и разплитаме своята истина.
Рекламната форма, използвана от BBC, е интригуваща и оригинална поради своята достъпност за целия свят – билбордовете обхващат вниманието на минувачите, те изпитват нужда да популяризират новодошлото прозрение от тях и да го дискутират с други хора и така посланието попада в интернет и достига до нас. Похватът, използван в проекта „See both sides of the story” обаче е още по-впечатляващ, тъй като в зависимост от това откъде прекосява минувачът, той вижда различна картина и изпитва различно усещане. Така различните гледни точки намират своето място в световната мрежа и подобно на пъзел, заинтригуват повече сърфиращи, повече мислещи, повече личности.
Рекламата е позиционирана върху двете страни на ъглови сгради и съоръжения и така е насочена към обширна аудитория. Изображението е в сива гама с цел да осигури по-добър контакт с реципиента, да създаде по-силно усещане на съпричастност към показаните събития. Разположението на рекламата й осигурява добро възприемане и висока вероятност за запомнянето й. Същинската оригиналност на рекламата се крие в недвусмисления образ на човека, който осъжда за събитията и тяхната значимост в зависимост от социалния си статус и страната, в която се намира.
Първият билборд показва как интересното за едни може да бъде безинтересно за други. Човек винаги е бил привличан от чуждото. Българските плажове са популярни в Испания, а испанските в България. От лявата страна на картината виждаме изморени и отегчени лица, а от дясната усещаме духа на изследователя.
Вторият билборд дава представа за щетите, които предизвикват войните, за взаимосвързаност между обречения живот на войниците и този на околната среда. Картината отнова е в сиви нюанси, за да се създаде усещане за необратимост на самоунищожението, за да получи реципиента прозрение за негативното въздействие на войната върху живота на природата, а заедно с нея и на човечеството.
Третият билборд е парадоксален. Двете половини противопоставят болката на хората от народа, загубили близки в борба за определена идея, на непреклонността на изпълняващите дълга си полицаи, които прекратяват евентуален протест.
Лозунгът, обединяващ трите билборда недвусмислено посочва същността на журналистиката и това каква тя трябва да бъде, а именно представяне на събитията в тяхната цялост и осигуряване на достъп до всички гледни точки.
Рекламните билбордове са разположени ъглово , така че от едната страна да се виждат по един начин , а от другата – по друг . Ако обаче се застане под точно определен ъгъл , се вижда цялата картина . Освен това на рекламите пише да се видят и двете страни на историята . Това е така , защото ако искаш да разбереш истината за дадена история , трябва да чуеш и двете страни , а не да вярваш само на едната . В света няма добри и лоши . Има само сблъсък на различни интереси и различни гледни точки (или мнения). Всеки е прав за себе си и неговата версия за случилото се е правилната, така че , за да видиш цялата истина , трябва да погледнеш под определен ъгъл , така както поглеждаш рекламните билбордове. Ако гледаш от едната страна виждаш само половината, ако погледнеш от другата, отново виждаш само половината. За да видиш цялата история , трябва да погледнеш под правилния ъгъл .
Билбордовете "Виж двете страни на историята" , показват различен разказ на една и съща ситуация. Кампанията иска да внуши,че една новина може да бъде представена неточно,не изцяло. Такава е и рекламата на билборда с войника. Погледната от различен ъгъл тя означава различно нещо.
Отличителна черта на тази къмпания според мен е безупречната концепция.Това означава две визии на една и съща история, изобразяващи една сцена. Това може да се каже, като ефективна, както и интелигентна кампания.
Днес в САЩ,медиите наистина не представят двете страни на историята и тези билбордове са отклик на действителността.
Като погледнеш мотото на снимките "Sее both sides of the story" си представяш,че двата ъгъла на картината ще бъдат по-иновативно разделени от ляво на дясно,които да съдържат "духа" на една история,но все пак показващи нещо различно.А двете страни клонят към една посока...
Реклмата с войника ми направи най-голямо впечатление.Но тук пък не се крие никаква загадка за "втората страна" на историята. Двата ъгъла са взаимно свързани- войникът с избухналият огън зад него. Двете страни взаимно се допълват и едната предполага за другата страна! Тук обаче може да се разгледа и по друг начин - живот или смърт да избере войникът? През моите очи, погледът на войника към избухналия огън, може да означава и колебание накъде да поеме -напред към живота или да се върне,макар и да знае,че може да не се върне жив. ...или пък...дали не е доволен от случващото се зад гърба му и точно това е картината,която е спестена от повечето медии? Дали при една подобна картина медиите показват кой действително стои зад случилото се? Това за мен е загадка,на която се надявам скоро да мога да си отговоря.
Красимир Красимиров
Отличителна черта на тази къмпания според мен е безупречната концепция.Това означава две визии на една и съща история, изобразяващи една сцена. Това може да се каже, като ефективна, както и интелигентна кампания.
Днес в САЩ,медиите наистина не представят двете страни на историята и тези билбордове са отклик на действителността.
Като погледнеш мотото на снимките "Sее both sides of the story" си представяш,че двата ъгъла на картината ще бъдат по-иновативно разделени от ляво на дясно,които да съдържат "духа" на една история,но все пак показващи нещо различно.А двете страни клонят към една посока...
Реклмата с войника ми направи най-голямо впечатление.Но тук пък не се крие никаква загадка за "втората страна" на историята. Двата ъгъла са взаимно свързани- войникът с избухналият огън зад него. Двете страни взаимно се допълват и едната предполага за другата страна! Тук обаче може да се разгледа и по друг начин - живот или смърт да избере войникът? През моите очи, погледът на войника към избухналия огън, може да означава и колебание накъде да поеме -напред към живота или да се върне,макар и да знае,че може да не се върне жив. ...или пък...дали не е доволен от случващото се зад гърба му и точно това е картината,която е спестена от повечето медии? Дали при една подобна картина медиите показват кой действително стои зад случилото се? Това за мен е загадка,на която се надявам скоро да мога да си отговоря.
Красимир Красимиров
Журналистиката, в изчистената си форма, лишена от търсенето на евтина сензация, е натоварена с нелеката задача да бъде обективна. Но нейният обективизъм не може да си позволи да бъде скучен и линеен, той трябва да бъде изпълнен с послание, тълкувание и не на последно място емоция. Точно тази обективна емоция е толкова трудна за възпроизвеждане. Нейният заряд е лишен от свободата да влияе – той има правото да изразява и допълва аргументите, но не и да пречупва драстично чуждата гледна точка или идея.
Всяка история има две, а понякога и повече, страни, мнения, доводи и т.н. Журналистиката често е наричана „четвъртата власт”, а това автоматично я прави отговорна пред обществото, чийто информатор, на моменти дори говорител, е тя. Представянето на дадедно събитие, нечия лична история или значима идея е обвързано с поемането на ангажимент пред аудиторията. На нея трябва да й бъде дадена възможността сама да прецени дали да подкрепи случващото се или не. Негативните послания са лесни за разгадаване, както и откровеното пропагандиране. Консуматорите на журналистичесите трудове са различни в много аспекти – различават се по нивото си в социалната йерархия, по своето образование, етническа, религиозна и партийна принадлежност, пол, възраст и т.н. Т.е. представяната информация е една, а получателите много и разнообразни в своята идентичност. Следователно съобщението трябва да бъде във формат, който да не отблъсква аудиторията, да не я кара да се чувства агитирана или насилвана да възприеме дадена идея. Премерено обективното изпращане на съобщението е трудна, но не и непостижима цел.
При представянето на наболял проблем често се получава така, че едната гледна точка е по-масово разпространена, което съответно я приближава до възприятията на аудиторията и те автоматично я приемат за правилна и напълно допустима. Но не бива да забравяме, че винаги има елементи (дали отделни индивиди или по-голяма група, обединена по един или друг начин), които се намират в съвсем различно положение. Тяхното място не е в периферията на събитието. Те са част от него, част която трябва да бъде ясно изразена и разтълкувана.
Медиите не бива да си позволяват да пренебрегват персоналното за сметка на масовото. Всяко общество се нуждае от периодични напомняния за „другата страна на нещата”. Не всичко може да се определя като добро и лошо. Именно междинните състояния са онези малки неща, които липсват на масовата култура. А журналистиката безспорно е един могъщ културен водач.
Кристина Иванова
Целта на журналистиката е да показва възможно най-обективно мнение по конкретни теми и въпроси. Общото между рекламата, която се стреми да покаже „Двете страни на историята” и журналистиката, е че както в историята, така и в журналистиката винаги един проблем има две страни и те трябва първо да бъдат чути и след това да се прави конкретно залючение на базата на изложените факти. В рекламата посланието трябва да бъде конкретизирано, за да може създателят и бъде сигурен, че аудиторията я възприема точно по този начин, по който той иска. Докато при журналистиката всичко лежи на базата на определени факти по конкретен въпрос.
Кристина КириловаПървото нещо, което ми прави впечатление е начина по, който е сложен транспаранта(на ъгъл). Цялата снимка добива един смисъл когато бъде видяна в цял размер и съвсем друг, когато бъде погледната в двете различни положения на двете половини. На едната половина се виждат няколко емигранти с полупразна туба с вода, а на другата предполагам митнически служител заловил нередовните „туристи”. Интересно ми е дали минувачът, който се вижда на снимката ще завие зад ъгъла и ще види “the other side of the story” или просто ще подмине безразличен както много други. Това, което буди размисъл в момента е дали всичко е наистина така както изглежда т.е. дали снимката изобразява истинската действителност на американския народ или просто преувеличен кадър на „филмови герои”. “Backgrounda” (фона), на който е направена снимката с трите отделни кадъра прави впечатление още нещо. Ако се загледате ще видите ще, че на първият кадър освен постера се вижда висок и лъскав небостъргач, а на другият кадър се вижда стара порутена сграда. Една снимка, две гледни точки.
Втората снимка представлява кадър от войната в Ирак (предполагам). Отново имаме същото позициониране на транспаранта. Само че сега имаме американски войник и горящ петролен кладенец. Какви чувства ни внушава снимката. В мен лично поражда съжаление затова, че за една про-американска идея трябваше да загинат толкова много невинни хора. Не става дума дали са войници или просто цивилни граждани. Явно хората имат нужда от това да войюват помежду си за различни неща, които всъщност ги обединяват. Промиването на мозъци също е толкова гнусно, колкото и воденето на война без ясно изразена цел и насока. Затова и омразата ще погуби света.
Третата снимка отново същата идея. Две снимки в една. Снимката показва история от ивицата Газа (предполагам). Главният мотив е отново насилието и мизерията обзела милата ни планета. Антихуманизмът, който струи от снимката е толкова силен че не нужно дори да го споменавам. Това което ми прави силно впечатление е начина по-който е изобразен сблъсъка на двата свята. Редът срещу свободата. Униформените са представителите на редът, жената на свободата, а канала е невидимата граница на двата свята. Заобградени от насилие и омраза ставаме свидетели на другата страна на историята, колкото и неприятна да е тя. Явно това е начина да прозрем своето нещастно бъдеще.
Кръстин Димитров
Когато повечето хора наблюдават една картина, те виждат това, което е в средата, забелязват фигурите, но не обръщат внимание на основата, върху която са изобразени. Те търсят посланието в центъра, в самия фокус, но понякога рамката носи повече информация. Съдържанието може да премине през много трансформации, употребено в различен контекст и облечено в нова украса. За да стигнеш до съобщението, трябва да вземеш предвид и фигурите, и основата. В противен случай хоризонтът на познание остава стеснен, а комуникацията – нарушена. Обществото като система, като “колективен организъм” се нуждае от добра комуникация за осъществяване на процесите в него. Но тук има две страни – комуникатор и реципиент. Има и редица фактори, които подвеждат и манипулират аудиторията към определена посока на обществено мнение, които създават истерия или еуфория около дадено събитие. Други от своя страна пречат и смущават реализацията – като шум в комуникацията.. Двете страни, разбира се, могат да си сменят периодично местата. Променяли се тогава историята? Диаметрално разположени ли са двете версии? Журналистът има задължението или по-скоро мисията да търси истината, която никога не е абсолютна. Намира я във връзката между двете, в общото – полето на сблъсъка. Тогава се питам дали страните са наистина толкова противоположни. Не е ли това сложна причинно-следствена връзка, при която не се знае извършителят и жертвата, началото и краят? Емигрантите срещу полицая, врагът срешу войника, жандармеристите срещу жената – всички те са само един ъгъл от общата картина на обществото. То е структурирано сложно като една огромна пирамида, в която се отразява стратификационната му схема. В нея поляризацията е голяма. Горе са силните, богатите, преуспелите, а долу – слабите, бедните, изпадналите. В сблъсъка обаче невинаги печели по-силният, могат и двамата да са губещи. Посланието от билбордовете на BBC по доста атрактивен начин напомня за едно важно правило в медийните технологии, в журналистика и в живота като цяло: “Виж двете страни на историята”. Да се поставиш на мястото на другия, дори метафорично да обуеш обувките му, със сигурност няма да ти е удобно, но ще е полезно и запомнящо се. В тази борба на и за позиции медиите се явяват дипломатичния посредник – обективен и безпристрастен.
Любина ПанайотоваBillboard – или буквално преведено „дъска за обяви”. Станалите така популярни в България през последните 10-15 години билбордове, се превърнаха в неизменна част от пейзажа. Билбордове по магистрали, пътища и булеварди. Билбордове по покриви, огради и сградите. Билбордове разположени на всеки ъгъл! И наистина в света има „дъски за обяви”, разположени на самия ъгъл на улиците. Нестандартната и иновационна технология представена от BBC в Ню Йорк, всъщност е един много опростен начин, за представяне на информацията от две гледни точки. Разположен ъглово, от двете страни на булеварда, информацията на билборда, представена от ляво и дясно, сама по себе си носи собствен смисъл (както субективното мнение на всеки отделен индивид). Погледнат билборда фронтално, (така, че да могат да бъдат видени и двете страни) съвкупната информация от двете снимки, създава нов сюжет. Двете страни на билборда, представени като социалната и политическата гледна точка на проблема, придобиват безпристрастен и обективен образ, едва когато бъдат обединени в едно. Информацията представена през призмата на политиката и информацията представена от гледната точка на обществото, сама по себе си провокира другата и обратното. Обединени в едно, тя (информацията)може да бъде тълкувана по по-безпристрастен и обективен начин. (главната цел на журналистиката)
Моделът може да бъде разгледан и като структурна форма на информацията, представена от една или повече от една гледни точки. С негова помощ се декларира плурализмът в журналистическото творчество, което от своя страна е главен фактор за спазване на журналистическата етика.
Мартин МетодиевРекламата на ББС е представена по много оригинален начин. За да покаже своята разчупеност, тази медия избира да направи огромен постер, който да постави на ъгъл на някоя улица. Първоначално тази идея изглежда така сякаш е с елементарна основа, но всъщност замисълът е много по-дълбок. Гледайки от страната на полицатите с каските, черните униформи и палките, човек остава с впечатление, че те са или онеправдани, или нападат някакви активисти по време на стачка или проявена агресия от страна на тълпа. И тъй като се гледа само едната страна, зрителят остава с впечатление, че полицаите са или „лошите”, или „добрите момчета”. Всъщност, органите на реда изглежат като че ли нападат някого, вместо да го защитят или да осигурят сигурност и хармония на мястото, на което са изпратени на акция.
В случай, че човек застане само от страната на снимката, на която е изобразена жена, подпряла се на стена и е плачеща, той отново вижда само едната страна на историята. Разглеждайки по-внимателно, зрителят осъзнава, че тя се опитва да спре множеството полицаи да преминат през въпросната ограда. Но не е само това. Тя е една, а те са поне двадесет. Ако медията избере да застане на нейна страна, тогава историята ще изглежда като че една жена застава срещу „целия свят”, т.е. полицаите, за да се защити.
Тъй като обаче ББС претендира, че е медия, която отразява всички гледни точки, тя показва цялостната картина. Заставайки на ъгъла, така че да може да се видят и двете страни, едва тогава зрителят може да добие истинска представа какво се случва реално. Дали обаче ще придобие правилната представа за ситуация зависи само и единствено от това по какъв начин са представени различните гледни точки.
В снимката са използвани зрителни метафори, които също манипулират съзнанието. Телената ограда, например, символизира поставените прегради в отношенията между хората, но от друга страна показва, че има места, където масата няма право на глас, нито да защити собствените си позиции. Пустинята и камъните също са символи – изобразяват нецивилизоваността, липсата на хармония в човешките взаимоотношения, а в това че липсват комуникация и разбирателство се вижда от разделението на хората. Всички са застанали в дале-чината. Едните са на страната на полицията и сякаш наблюдават без да вземат активна позиция, но има и такива, които са от страната на жената. Те обаче сякаш са много далече и няма как да й помогнат. В добавка този дим, издигащ се в далечината, допълва картината на неразбирателство, на проявената агресия от някоя от страните. Той може да бъде и символ на революцията, на промяната, която предстои да се осъществи, но за която ще се жертват много и различни хора, подобни на жената на оградата. Изводът, който може да се направи, е че, сам човек не може да постигне нещо. Само когато хората са обединени, могат да осъществят видими и реални резултати. За да достигнат до този етап, за тях е необходимо да са видяли и осъзнали всички гледни точки, всички мнения, за да изградят и правилно своята позиция.
Картина номер 1
Реклама номер 1 е отново идея на ББС, световно известна медия с огромно влияние. Отново използва ъглово представяне на картината, като целта тук е да се види разликата в социалното положение на хората. Използвани са психологи-чески похвати, но и елементи от социологията. Стремежът на фотографа е да по-каже няколко пласта от масовото „виждане” за случващото се в обшуваният между хората.
Първото, което прави впечатление, когато се гледат двете части на фото-графията, е, че тя е поставена на земята, т.е. разглеждан е проблем близо до со-циума. Второто е, че от едната страна има много насядали хора. Те изобразяват примирилите се с наложените норми. Гледането им надолу, нагоре или в различ-ни посоки, подсказва, че имат различни мнения. Факт е обаче че по някакъв на-чин върху тях е въздействано и те не могат да осъществят желанието си. Важен елемент, върху който е акцентирано съзнателно и върху който се цели да се наблегне, това е пластмасовата бутилка с вода. Тя се намира на преден план, между ходилата на един от мъжете. Нейният символ е, че е в ограничено коли-чество. Често войните са не само за земя, но по-конретно за плодородни почви и такива с водни басейни. Населението на земята се увеличава, а водата остава в същите количества. Независимо от това, екологичният въпрос е засегнат чрез пласмасата. Тя замърсява околната среда, но и при продължителен престой на вода в нея, тя отравява и водата.
От другата страна на фотографията се вижда един човек. Той е полицай, който държи някакви документи и пише. Изобразен е като по-голям от останали-те. Неговата роля е на този, който определя и изпълнява правилата. Ако се види само той, зрителят си мисли, че снимката е направена в подкрепа на полицията, т.е. това е похват, използван за увеличаване уважението и подчинението към ор-гана на властта. Тъй като използваното лице е само напомня за „големия брат”, който помага на останалите да се справят в живота.
Силно впечатление за всички е фактът, че са показани само мъже. Това оз-начава, че светът е изцяло мъжки, а също така, че за да се успее, е необходима силната воля и стремеж. Жените ги няма на снимката, с което по някакъв начин те са пренебрегнати. Вероятно целта е била да се покаже, че те са по-лесно мани-пулируеми от мъжката половина на човечеството.
За да бъде разбрана правилна снимката, човек отново застава на ъгъла на улицата. Тогава в далечен план се забелязва електрическият пост. Неговата роля е на свръзката, на комуникацията между двете страни – седналите мъже и поли-цая. Сякаш обаче няма голям диалог между обикновените хора и „големия” брат. Ето защо тази снимка е по-показателна от първата разгледана. Тук липсва агре-сията, но няма диалог, защото разстоянието е огромно, а и защото самочувствие-то на представените е различно. Би било добре да се засилят контактът и разго-ворите между двете страни, за да живеят в хармония и по-голямо единство.
Каква е журналистиката в едно изречение?
Журналистиката е описателна, представителна, манипулируема, но и ма-нипулираща. Тя представя социалния, икономическия, политическия живот на социума и с различните си средства на комуникация постига много резултати, но те са на различни нива, понякога осъзнати, понякога не.
Мирела ВасилеваБританската съобщителна корпорация (BBC) е избрала да рекламира своята дейност по един интересен и оригинален начин. Рекламното послание гласи: „ Виж двете страни на историята” (“See both sides of the story”). Билбордовете и плакатите са разположени под ъгъл, което не позволява на минувачите да ги видят в цялост, ако не се намират срещу него. Стоейки отляво или отдясно, човек може да види само една част от рекламата – само едната страна на историята. За да съзре истинската действителност, минувачът трябва да „сглоби” разказа от рекламните платна. А това става възможно само когато едновременно вижда и дясната, и лявата им част. Ако подмине, без да надзърне зад ъгъла, никога няма да узнае каква е била цялата история.
Интересното рекламно решение цели да покаже, че всяка новина не е едностранна. За да е обективно представена,тя трябва да се отрази така, че да включва ако не всички, то поне няколко гледни точки. Внушението е, че Би Би Си правят именно това – разказват на аудиторията си историите в цялост, а не се ограничават само с едната им страна. А ако искат да виждат нещата винаги такива, каквито са, хората трябва да предпочетат тази медиа. Така ще научават цялата истина, а не само отделни елементи от нея. Иначе рискуват да бъдат дезинформирани или частично осведомени.
Неоспоримо е, че Би Би Си са реализирали рекламната си кампания по много впечатляващ и различен начин, но аудиторията е тази, която ще прецени дали медиата отговаря на идеята, залегнала в нея. Дали наистина се стреми към обективност и всеобхватност, бягайки от едноизмерността? Дали наистина, ако се довери на BBC, човек ще има цялостен поглед над истината? Защото колкото и добра да е една реклама, тя все пак е реклама. Затова не бива да се забравя, че като такава тя има освен информационна и манипулативна функция.
Михаела Благоева
Първото нещо, което забелязваме в една картина, са най-ярките цветове. Едва след това осмисляме цялостното изображение. Сетивните възприятия оправдават първосигналното ни внимание към определена част от картината. Ала кой оправдава медиите далтонисти, представящи привидно ярките части на композицията, безхаберно пренебрегвайки цялостната картина?
Някои български новинарски емисии претендират, че представят всички гледни точки. Други пък, че отразяват цялата истина. Ако погледнем на тези две твърдения като на истинни, трябва да приемем, че съвършеният обективизъм е присъщ на човека(субекта) и то не на кого да е, а на българина. Въпросът що е то обективно по-скоро трябва да се причисли към философската наука. Обективността може да се сравни например с доброто: абсолютната стойност и на двете категории не съществува в човешката природа. Това обаче не пречи да се стемим, както към доброто, така и към това да бъдем колкото се може по-обективни. Подходящ начин да се дистанцираме от субективизма например е чрез представянето на повече от една гледна точка спрямо въпроса, който ни вълнува.
Събития от световна значимост често предизвикват пораждането на крайни и коренно противоположни гледни точки. Коя обаче да приемем като вярната за нас, когато става въпрос за воюващи страни(било то дъжави, социално групи и т.н) всяка права сама за себе си? Преценката за тази позиция остава лично решение за всеки един зрител, слушател или пък читател. Задачата на медиите е да представят безпристрастната златна среда, показвайки събитието от различни ъгли. Интересно е, че по отношение броя на различните позиции BBC се оказва далеч по-скромна от българските медии. Тя заявява, че представя новините не от всички гледни точки, а от двете основни позиции по въпроса. Зад мотото на BBC “See both sides of the story” обаче стои не просто заслужената претенция на медиата да се определя като обективна спрямо световното ниво. В рекламното изречение може да се открие и призив към аудиторията, който подканва хората по-внимателно да се вглеждат и да обмислят позициите си. Понижената взискателност към информацията, която не просто всекидневно, а ежеминутно ни залива, е обществена отговорност. Ето защо наш дълг е да преценяваме и отсяваме източниците си на информация, както и да поглеждаме от двете страни на истината.
Михаела ПоповаВ миналото, когато достъпът до информация е бил ограничен, много хора са живяли в свой собствен свят, изолирани за много от нещата случващи се около тях. С появата на журналистиката се засилва и интересът на хората да научават все повече новини за всички обществено значими събития, явления и процеси. Това е и една от основните цели на журналистиката- да информира обществото, което постепенно да разшири представата си за света, да заинтересова масовия читател с факти и сведения, които да провокират въображението му.
Рекламите на ББС целят да насочат вниманието на хората към нещата от реалния живот, случващи се в тяхната собствена държава. Тези билбордове представят едни от основните проблеми на обществото. На тях е изобразена силата на тълпата, обединена от една обща цел да защитава интересите и убежденията си, а също така и човешкия избор, раздвоен между дълга и живота. Показани са хора, принудени да напуснат страната си поради различни причини- бедност, природни бедствия, война или въоръжени конфликти. От едната страна е човекът, който разполага с властта и правото да не допуска нелегалните емигранти, а от другата страна седят бедните и маргинални хора, търсещи надежда и препитание. Всяка една от двете страни на историята е убедена в правотата си и защитава собствените си интереси. Всяка държава трябва да има политика, която да насърчава хората да живеят и да се реализират в собсвената си страна. Има много държави, които не се справят с проблемите на обществото си и по този начин го тласкат към изселване.
Според мен билбордовете на ББС, насърчават хората да погледнат нещата двустранно. Те насочват мисленето им към това, че в живота съществуват много гледни точки. Винаги има няколко страни, всяка от които цели да защити собствените си интереси, избор и права.
Журналистиката трябва да се стреми да показва случващото се от двете страни на „барикадата”, представяйки различни разкази за една и съща ситуация, защото истината е някъде по средата. Посланието, което носи рекламата, съдържа и едни от основните целите на журналистиката-да информира, да воюва за обществено значима идея, да създава убеждение чрез вярно представена информация. BBC иска да покаже на своите зрители, че е безпристрастна и не се влияе от конкретна култура и начин на мислене, а всеки един зрител желае да научи истината. За да задоволи тази своя потребност у него естествено се създава мотивацията да следи и гледа с интерес точно тази телевизия. Той е умишлено подтикнат към това си действие. За да създаде подобна реклама медията се е съобразила предварително със социалните и културните тенденции, които влияят на хората при избора им на телевизионен канал. Това е реклама, в която всичко изглежда правдоподобно. В този смисъл тя дава право на избор.
Пенка Маринова
”See Both Sides Of The Story”- гласят поръчаните от BBC билбордове, които подтикват случайните минувачи да се замислят коя е другата страна на историята. Кампанията на британската медия вероятно е била успешна и е повлияла на мнозинството от пешеходците. Причината за успеха на билбордовете обаче се крие в скритото послание за човечност, което всеки минувач приема.
Първият транспарант показва историята на нелегално влезли в САЩ латиноамериканци и служител на имиграционните власти. От едната страна на рекламата са бедните и изнемощели имигранти, които са в безизходица, а от другата- служителят на реда, чието задължение е да докладва за тяхното нарушение и да ги върне обратно. Вторият билборд пък илюстрира войната в Афганистан и ни приканя да се замислим за хилядите жертви на чуждестранните контингенти в страната. Войната обаче, както всяка монета, има две плоски лица. От другата страна на кървавата битка пък са талибаните и бунтовниците, които също копнеят за свободата на Афганистан, но имат различно виждане за това как трябва да се постигне. Третата реклама пък засяга друга наболяла тема- войната в Ирак и жестокостта на двете враждуващи страни. Билбордът показва конфликта като борба между многобройните и оборудвани сили за сигурност и бедната и бунтуваща се жена, която единствена се осмелила да се им противопостави. Първата страна на монетата тук илюстрира органите на реда, които са длъжни да изпълнят заповедта си, а втората- иракчанката, която се бори за своето и не отстъпва пред чуждия агресор.
Петър ТупчевТрудно е да си представим днес различните институти на властта, политиката, неправителствените организации без средства и развити технологии за общуване с публиката, без сътрудничество с масмедиите. За много хора, например, нещата, които не са показани по телевизията, изобщо не съществуват.
Журналистиката играе главна роля за разбирането на процесите в даден регион, от хората. Типичен пример за това е билбордът на BBC, на който много ясно е изобразен един такъв прцес. Неслучайно билбордът е разделен на две части. Това, което се цели да бъде постигнато , чрез него е изключително ярко изобразено, а именно, че всяко нещо има поне две страни. В журналистиката няма нещо, било то продължителен процес или еднократно явление, което да се разглежда само от една страна. Всяка новина може да бъде тълкувана най-малко по два начина. Именно в това се изразява ролята на журналистиката при този билборд – да покаже, че всяко нещо има най-малко две гледни точки.
От една страна виждаме силата, добре екипираните и въоръжени мъже, безстрашието, готовността да изпълняват мисията си без страх и съжаление. Но от другата страна на билборда стоят уплашените и беззащитни жени, борещи се с голи ръце за живота си. Виждаме противопоставянето на силата срещу слабостта, хората, боречи се за успешното изпълняване на мисияите си, и тези, борещи се за живота си-на пръв поглед съвсем различни каузи, но само един, общ начин за постигането на им.
Журналистиката има за цел да ни накара да разсъждаваме за нещата, да се замислим над тях, да не бъдем повърхностни, да се вгледаме по-надълбоко. Когато имаме повече гледни точки, можем по-добре да вникнем в нещата и да ги разберем по един много по-правилен начин. Това е основната роля на журналистиката и тя е много силно изразяна на билборда на BBC.
Поли АнтоваКогато погледнах снимките за първи път, първата ми мисъл беше „истина”. Замилих се за това къде е истината в живота ни, за това до колко виждаме реално нещата. До колко преценката ни за живота и за обграждащото ни е правилна и истинска. Полсе започнах да свързам истината с медиите. Медиите сформират нашето мнение почти изцяло. Повечето от нещата, който правим винаги трябва да бъдат съобразени именно с медиите. Пример за това е, че когато излизаме първо проверяваме времето в интернет и по телевизията. Въпросът обаче е до колко това, което чуваме от медиите е истина. Влиянието на медиите върху нашата преценка е огромно. Мнението за хора, които не познаваме (пример за това са политиците, „звездите”, дори и журналистите) е изградено само от това, което сме видяли и чули за тях от медиите. Не знаем дали нещата, който се казват за тях са истина, но приемаме че това е така без да се замислим. Мнението ни веднага се изгражда, доверяваме се моментално. И това става нашата истина. Мнението ни се игражда без дори за момент да помислим дали това е правилно и дали е истинско. Решаваме, че нещата са това, което чувама и виждаме. Нашето съзнание бива много лесно манипулирано от медиите. Нещата може да са коренно различни от това, което ни е казано, но нашето съзнание вече е приелно нещата. Дори не се запитва „това истина ли е”. Манипулативноста на медиите е огромна. Веднъж започне ли човек да им вярва, започва да губи представа за реалноста. Губи се истината, губи се смисъла за това да търсиш различното. Когато примеш нещо за безусловна истина, без дори за се осъмниш за момент. Що за истина може да е това. Или просто това е нещото, което искат да чуят и видят хората. Харесва им да живят да фалш и суета. Иска им се света да е такъв, един идеален, перфетен. Дори малкото хора осъзнаващи истина продължава да търсят фалша. Не искат да видят реланоста такава, каквато е.
Снимките на BBC се опитват да показва „и двете страни”. Но какво ще рече това. Какво се има впредвид под тези две страни. Може би се опитват да покажат истината на хората. Но дори тогава, може ли пак да се доверим, че това е така. Показват ни това, което те пожелаят. Показван ни това, което ще ни успокой. И си казваме да ето BBC ни показват истината, показват ни реалноста, такава каквато е. Започваме да вярваме, че нещата, които ни показват винаги са такива и отново започваме да приемаме, че това истината. Но това е тяхната истина. Отново оставяме те да ни водят. Те да ни показват, което е правилно, и кое не е. Продължаваме да бъдем манипулирани и когато искат могат да ни заблудят. Могат да направят, така че и най-голямата глопуст и безрасъдство да приемем за истината.
Чудя се къде ли се крие истината. Кога ли хората, ще започнат да я търсят, кога ще престанат да се крият за маските. Кога ще могат открито да говорят без да ги е страх от казаните думи. Дали някога манипулацията върху другите ще спре. Дали трябва непреклонно да вярваме на всичко, което чуем и видим, и то не само по медиите. Ще може ли фалша и замърсяването на съзнанието да спре. Ще спрат ли медиите да контролират нашето мнение и нашето съзнание. И след всичко, започвам да се питам „има ли истина” или всичко е въпрос на това как ще възприемем нещо.
Радослав СабльовВ днешното общество рекалмата има съществена роля и заема голяма част от житота ни. Тя е навсякъде около нас и спомага за формирането на светогледа ни, на мнението ни, на отношението ни към дадена стока или услуга. Рекалмата може както да ни подсети да си купим нещо, така и да ни накара да се замислим за даден проблем. Тя е тясно свързана и с медиите, защото всяка силна медия е своеобразно рекламно пространство.
Логото на рекламата „See both side of the story” е продукт на BBC world. Нейното подзагалвие е „Now in America”. Тя представлява три взаимносвързани каратини, поставени на ъгли по улиците. От едната стана на трите картини стоят органите на реда, а от другата нарушителите на този ред. Показани са три различни начина за справяне с проблема. Първият е със записване на имената на незаконнит емигранти. Вторият и третият начин са по-кардиналини – използване на мощни оръжия и силова борба с тях.
Целат на рекалмата е намаляване на насилието и защита правата на емигрантите. Тя ни кара да се замислим за неща, които знаем, че съществуват, но забравяме за тях. Тази рекама ни дава поле за размисъл върху значим проблем от социалния живот.
Росица КехайоваОт една страна са имигрантите, хора дошли да търсят щастието и успеха, хора, на които им е писнало от бедността в собствената им страна. Наглед опърпани, се вижда как те са седнали на земята, с отпуснати глави, едва ли не принизени и отчаяни, опряни в микробуса като истински престъпници. Надеждата за успеха изглежда избледняла. Интересно е, че всички са със шапки, едва ли не за да прикрият разочарованието в очите си. От другата част на снимката става ясно и защо е така. Сама по себе си, частта от снимката с пишещия полицай вдъхва доверие, около него е спокойно, сякаш владее напълно ситуацията. Но като прибавим и имигрантите към него посланието се променя - "Вие нямате място тук, ние ще бъдем докрай стриктни, за да ви държим извън страната". Това от своя страна пък вдъхва още повече сигурност в населението на държавата, от която е и полицаят. По отнощение на втората снимка ще започна с войника. Солиден, сериозно екипиран, знамето на САЩ се вижда едва-едва, но почти всички по-наблюдателни ще го видят. Той не изглежда опасен, свел е автомата си, покрай него е спокойно - поне от едната страна на билборда. Но погледнато от другата обаче, виждаме взрив. И веднага посланието на снимката се променя и за най-младия наблюдател - войната става лошо нещо, в нея загиват хора. Третата снимка е може би най-интересна и най-трудна за отгатване. От едната страна виждаме жена, която сякаш се бори с нещо, но какво пък другите хора в далечината изглеждат спокойни. Погледнем ли от другия ъгъл, обаче виждаме някакъв вид специална войска с щитове да отблъсква жената. Тя изглежда безпомощна, но това не пречи на войниците - те трябва да са безпощадни. Зад тях пък на възвишение са застанали много хора, които само стоят и гледат, едва ли не хванати в някакъв невидим затвор. Снимката показва как може да бъде пречупена човешката воля и как тези, които все още се борят за честта си биват мачкани (случаят с жената).
Ростислав ЧаневОригиналната рекламна кампания, проведена от BBC на тема “See both sides of the story” е от особено значение за възприемането на медиите като източник едновременно на илюзия и реалност. Билбордите, разположени по ъглите на стени и строителни съоръжения, ясно показват различен поглед върху събитие, обхващащо определена ситуация. Посланието гласи: „Виж двете страни на историята”, а не „Покажи двете страни на историята” – идея, която показва каква би следвало да е журналистиката в едно изречение.
Съдържанието на рекламата е недвусмислено. Първият билборд на BBC представя идеята за границите, за това как ограниченията за сетивата и самостоятелната мисъл влияят на целия поглед към картината, респективно - ситуацията. Рекламният похват, използван от медията за привличане на вниманието към проекта, е обвързан с множество асоциации. Първият билборд представя едноременно изглед към хората от улицата, които разполагат единствено с въздух и вода, но са единни в своето страдание и този към привидно социално ангажираният човек, който върши своята работа, но е сам, сякаш намиращ се в пустошта. Общото между двете половини на билборда е сивотата в настроението, нюансите в светло кафяво и бежово, усещането, че всичко е свързано и чуждите проблеми са и наши проблеми, дори да се намираме в друга част на света, далеч от определени грижи.
Вторият билборд насочва към сходна идея – връзката между войната и унищожаването на природата, между погубването на стотици животи от човешкия и растителния свят, между болката на войника и отравянето на въздуха от вредните емисии на оръжията за масово унищожение.
Третият билборд създава усещането за напрежение – на част от него е поместен кадър от акция на полицаи срещу демонстранти на протест. Другата половина от посланието представя парадокс: докато служителите на реда изпълняват служебния си дълг една жена страда и се бунтува, вероятно бореща се за някаква кауза или идеал. И тук основната идея е, че всичко е свързано, че никой не е далеч от настоящите събития, от чуждото нещастие и болка.
Цялостната концепция на трите билборда е изразена в лозунга „BBC Свят – вече и в Америка” като символ на приобщаването на американците като велика нация към проблемите на останалата част от света.
Силвия АнгеловаБилбордовете на ъглите на улици, част от кампанията на Би Би Си, показват, че всяка една история има своите две страни. Една и съща ситуация може да бъде видяна от различни страни, a журналистиката не трябва да избира правилната или грешната да я представи. Защото журналистика ни показва реалността, а в реалността няма правилна и грешна страна на една история. Тя е просто история.
Ако минем по едната улица, ще видим само един от аспектите на историята. Ако завием, ще видим и другия. Но медията е ъгълът на улицата, който ни позволява да видим двете лица на реалността. Два напълно различни погледа над една и съща история.
Журналистиката трябва да показва действителността. Когато търсиш истината, търсиш и другите страни. Скритите страни, дори онези, които не бива да се виждат. Ако гледаш от едната страна, не можеш да видиш всички фактори. Журналистът трябва винаги да е по средата.
Чрез снимките на Би Би Си ние виждаме двете измерения на историята, чисто и ясно. Посланието им достига до хората. Точно такава би трябвало да е журналистиката навсякъде по света.
Снимките представят истории на обикновени хора. Ако билбордовете не са пречупени от ъгъла на улицата, ако не се замислим за това, кои са двете страни, а просто погледнем снимката отгоре, историята ще бъде различна.
Първата снимка, погледната без ъгъла, представя позната реалност – нелегални емигранти при срещата им с американски полицай. Ако погледнем от едната страна на улицата, ще видим един полицай, който изпълнява своята длъжност. Поглеждайки от другата, ще видим историята, която не искаме да виждаме. Виждат се отчаяни хора, избягали от родните си места, за да работят, за да оцелеят.
Втората снимка представя американски войник пред горящ петролен кладенец. От едната страна, виждаме войник, асоциираме с война, но не знаем причината.От другата, виждаме огън, горящ петролен кладенец, който всъщност е причината за войната.
Групата от въоръжени полицаи, от едната част на последната снимка, загатва за нещо сериозно, което изисква голяма сила. От другата виждаме просто една жена, която се опитва да избяга. Може би иска да отиде при семейството си. Ако погледнем цялата снимка, без ъгъла, историята е различна, трагична, объркваща. Голям полицейски отряд, ограда и една безсилна жена.
Тези снимки крият много истории в себе си и медиите са средството, което ни ги показва. Журналистика ни помага да видим двете различни страни на историята. Без журналистиката ще виждаме само снимки, без история в тях.
Най-печелившата икономика на света без съмнение е тази на САЩ. Но това лидерство не е плод само на труда на американеца или на неговия предприемачески дух, а се дължи и на множество маниплуации на властимащите американци. Свикнали да контролират всичко и всички, те недоумяват, когато някоя малка държава откаже да предостави природните си ресурси в полза на САЩ. Но американците имат решение и за този казус. Когато спекулации и заплахи не водят до желания резултат, на помощ идват самолетите и танковете. Разбира се, не само икономиката на янките е номер едно, но и армията им е най-добре въоржената. Резултатът винаги е един и същ, след военните действия остава само разруха и сълзи. Остават и милионите опечалени хора -без дом, без близки, без бъдеще. Милиони са абсолютнo анонимни за историята, за които има само една мечта - американската. И те правят всичко възможно за да я постигнат - пътуват с километри, затворени в кутии на някои кораб. Наблъскват се по 50 души в един малък камион. Всичко това някои изтърпяват само, за да достигнат до границата, където биват залавяни и депортирни обратно. А за тези, които все пак успеят да преминат границата има два възможни изхода. Едните се превръщат в мъничка частичка от огромната американска машина. Другите, отказвайки да се претопят в милионната американска нация, се обособяват в етнически групи. Доста често създават сериозни проблеми на полицията с масовите си протести, в които понякога напрежението ескалира и се стига до сблъсъци с органите на реда. Тежък е животът на емигранта - трябва да се сменят няколко поколения (всъщност в САЩ не много), за да бъдеш възприет като американец. Да можеш да гласуваш, като всеки янки, с гласа си да пълниш сената с хора, а тези хора, новоизлюпените сенатори, да изпращат армията на нови и нови места. Както направиха във Виетнам, Кувейт, Афганистан и Ирак.
Основите на British broadcasting corporation са поставени през 1922г., основи, които смея да твърдя са доста здрави с оглед развитието и мястото на ББС в съвременния медиен свят. Би могло да се каже, че това, което излиза от устата на ББС има стойността на “истина до доказване на противното”. Във време на бесни и нестихващи темпове на растеж и смаляване едновременно, глобализиране и т.н., закономерно размножаване на изворите и потоците информация, които се стичат в коритото на съвременното самопознание, корпорацията успява умело да плува в бурните води на конкуренцията, да се приспособява и извлича ценното в цивилизационната, политическа и социална буря на 21 век в световен мащаб. И въпреки че по презумпция във Великобритания ББС не излъчва платени реклами и съобщения (факт, с който малко медиини гиганти и малки медиини диктатори могат да се похвалят), ББС не се лишава от услугите на рекламата и ПР, като неизбежен приятел за медията и задължителен партньор за корпорацията.
Рекламните плакати избрани за лицето на Британския медиен великан в реала на Америка не са онази постна многоцветна продукция, през призмата, на която се рекламира продукт подобно на кутия бонбони, тя носи своята строго натоварена социална насоченост. За моя изненада в страната на абсолютната манипулация, лицето на една медия търси маркерите на истинската действителност. Сякаш ББС не е светът, в който хората да избягат от света, а мястото, където хората да повторят сблъсъка си с него на ниво, в което равносметката и отрезвената преценка на дистанцията да са платформа на обективния светоглед. Да, обективността и нищо друго, това е висшата цел на журналистиката и в частност тази, която афишира ББС: “See both sides of the story”- посланието е това, което потребителят търси, а медията приема като мисия от първостопенно значение. Именно думата мисия е и ключова за начинът, по който работата и приоритетите на ББС са отразени в тази плакатна символика. На нея виждаме отчаяното бягство, войната и огънят, който я е запалил по всяка вероятност, сблъсъка, силата, слабостта, оръжието, голите ръце- фрагменти от суровата джунгла на прехвалената цивилизация и мястото на ББС като безпристрастен изобличител и търсач на истините такива каквито са в светът такъв какъвто е. С посланието е загатната здравата барикада между истината и това, което се предоставя за истина(проблем, с който журналистиката се бори откакто съществува и ще се бори докато съществува). Барикада, която изкривява светът, свят, който е изкривен от неспособността си да бъде една гладка повърхност- дали е случайност, че плакатите са залепени под такъв ъгъл, който ясно диференциира контрастите- бежанците и граничарят, пехотинецът и петролния кладенец, полицията и жената? И дали пък перпендикулярният ъгъл не е буферът на медията, която не е нито в едната нито на другата страна, а заема безпристрастното място на 90-те градуса- на правия ъгъл, на истинния ъгъл?Братството на свободните масони приема за свой символ винкелът, който със своя перпендикуляр изразява стремежа винаги да се постъпва правилно. Може би волю неволю в символите на тези плакати медията е ситуирана именно там- там, където се сблъскват двете истини, за да се слеят в сплавта на обективната истина търсена от журналистиката, истина, в която нищо да не бъде спестено и нищо да не бъде чиста монета. Истината-първопричина за появата на другите истини и тънката връзка между тях.Това разбира се са догадки. Кой какво е искал да каже и кой какво е разбрал са често съвсем отделни въпроси. Най –важният въпрос е друг и той неминуемо е свързан с човека и неговото място сред хората. А той е точно тук- на плаката. И навсякъде около нас!
Цветин Петров Филипов
Браво на колегите! :))
ОтговорИзтриванеBravo i ot men!
ОтговорИзтриванеДобър опит
ОтговорИзтриванеЯсена горе доло добре се е получило!
Боби от тук от там хванах по нещо.