понеделник, 29 ноември 2010 г.

Права и заблуди

Демокрация. Свобода. Право да бъдеш такъв, какъвто си, какъвто искаш да бъдеш. Възможност да направиш всичко, което решиш, да кажеш всичко, което прецениш. Реалност? Утопия?

2010 година носи със себе си 20 години демокрация в България. 20 години свобода на движение и действие, свобода на словото и печата. Възможност да изразяваш публично и без страх своето мнение и виждане за нещата. Право да получаваш достоверна и непреработена информация за всичко, което се случва не само тук, но и в целия свят. Толкова много права, а всъщност толкова много заблуди.

Журналистиката днес

Преди повече от век, по-точно през 1900 година, когато нещата са били доста по-различни или поне се предполага, че има огромна промяна от тогава, Иван Вазов пише драмата „Вестникар ли?”. В нея той разказва за журналистиката от онова време, за нейните варианти, възможности и въздействия. Не знам дали е предполагал, че проблемите заложени в това произведение ще бъдат толкова актуални и днес. Може би се е надявал, че нещатата ще са по-различни, че ще се гледа на сюжета на „Вестникар ли?” само от комична и историческа гледна точка. Може би е мислел, че когато тази пиеса се поставя на сцена години по-късно, журналистиката ще е друга, ще е само Лазарова, повече „Зора” и по-малко „Българобран”. Може би...

Размисли върху комедията на Иван Вазов ”Вестникар ли?”

„Стани вестникар, та да прокопсваш”- това заявява Вазовият герой Бодков от комедията „Вестникар ли?”. Написана в далечната 1900 година драмата поставя въпроси, които не са загубили своята актуалност и днес като: Какво е призванието на журналистиката? Как трябва да се представят фактите? За какви цели да се използва силата на словото?

В комедията са представени два типа журналисти- единият, готов на всички, за да спечели и другият, който избира честността пред манипулацията, достойнството пред парите.

неделя, 28 ноември 2010 г.

Затова мисли!

Отвсякъде се чува, че медиите са четвъртата власт, че те – медиите, наред с функциите си да информират и забавляват аудиторията, извършват и далеч по – сложна и важна дейност . Те служат като уред за манипулиране и формиране на обществено мнение. Това твърдение подбужда в мен няколко важни въпроса:

Толкова ли е лесно да бъдем манипулирани?

Какви са механизмите на тази манипулация ?

Контрол на медиите?

Дали медиите са под контрол? Ще бъде лъжа, ако се каже, че не са.

Това смея да твърдя, защото се вглеждам в случилото се с руската журналистка Анна Политковская и българина Онян Стефанов.

Пиеса в две части за професията “журналист”

"Аз български вестници не чета. Те са само кал, лъжи и глупости...Вестникар ли е, знай долен челяк е. Почтен човек вестник не пише. Речеш ли вестникар, значи все едно казваш чапкънин.”

Това е моята версия на пиеса, размишления, в две части за професията “журналист”. Накратко това е начинът, по който виждам медийната действителност в сегашно време през погледа на очевидец – веднъж като част от обществото, което се влияе от всичко, което се случва и попада на малкия екран, а от друга страна като бъдещ журналист.

Представата за света...

Когато бях малко момче, светът около мен, както и светът вътре в мен, беше изтъкан от магия, вълшебство и чудеса. И трябваше само да погледна нещо, с детските си очи, за да го накарам да затрепти от магия.

  Когато бях малък, една обикновена пръчка в съзнанието ми се превръщаше в меч, в сабята на Зоро... Кухненската маса ставаше пиратски кораб, метлата прериен жребец... Това беше представата ми за света на онези невинни години! Може би едни от най-щастливите мигове в живота ми бяха когато като тригодишен хлапак, яхвах гърба на един от дядовците ми с дървена пушка в ръка и го пришпорвах с викове и ритници в хълбоците, като истински каубой…

Сладката и горчивата страна на живота

 Свят един, а хора много … Всеки живее в своята единствена и неповторима реалност. Заставаш на светофара и гледаш – уж обстановката еднаква за всички, а като се вгледаш по-детайлно осъзнаваш, че всъщност е адски субективна … Един бърза за среща и припряно хапе устни, втори безгрижно подсвирква с уста и се радва на слънчевия ден, трети безмилостно натиска клаксона,  а пък друга двойка сладко се целуват, влюбени и щастливи. И тогава изниква въпросът: нима светът около нас не е именно нашата представа за него ?!?

Посредствени новини

„Лакеи” на представители на определени политически и икономически кръгове или „опозиция на властта”? Какво е лицето на българската журналистика?

Напоследък все повече забравяме, че властта на обществото е първоначалната, основополагащата, а държавната власт е производна от нея. Те се различават, но в същността си произтичат от една и съща социална реалност. Когато не работят в съзвучие наблюдаваме произвола на държавните органи, който рефлектира върху обществото. В България разделението на властите е условно, защото единственият властник по тези ширини са парите. Финикийските знаци пускат пипалата си навсякъде, като не пропускат и родната журналистика.

Нежната спирала

Нашето поколение няма световна война, нито голяма депресия. Нашата война е духовна. Нашата депресия са животите ни.”

Чък Палъник

Омърлушени, измръзнали и приведени от липсата на конската ни доза кафе за събуждане,свирепо настроени и породени за отмъщение насочено изначално към самите нас и после към околните...Това сме ние...Нашата- Нежна спирала... Всеки човек има своя шипков храст,който го гледа,преценява,осъжда,одобрява,играе ралята на коректив на съзнанието и поведението му.Днес ролята на бодлите на нашия храст играе медията и дозата насилие, която тя ни инжиктира...

Един учебен ден в Унсс



Автор: Георги Марчев