Преди повече от век, по-точно през 1900 година, когато нещата са били доста по-различни или поне се предполага, че има огромна промяна от тогава, Иван Вазов пише драмата „Вестникар ли?”. В нея той разказва за журналистиката от онова време, за нейните варианти, възможности и въздействия. Не знам дали е предполагал, че проблемите заложени в това произведение ще бъдат толкова актуални и днес. Може би се е надявал, че нещатата ще са по-различни, че ще се гледа на сюжета на „Вестникар ли?” само от комична и историческа гледна точка. Може би е мислел, че когато тази пиеса се поставя на сцена години по-късно, журналистиката ще е друга, ще е само Лазарова, повече „Зора” и по-малко „Българобран”. Може би...
Не знам какво е мислел Иван Вазов, но знам каква е журналистиката в днешно време. И истината е, че тя не се е променила много, защото пак има Лазаров, има и Деркович. Има ги онези, всъщност тези, сдържани журналисти, които разсъждават трезво, които отразяват информацията такава, каквато е. Те не си измислят и не доокрасяват, за да продават и печелят повече. Не нападат в гръб своите колеги. Те са честни и обективни или поне се стремят към това, доколкото им го позволяват обстоятелствата. Има ги обаче и онези, другите. Същите тези, които така приличат на Деркович – съчиняват истории, измислят развръзки, клеветят, нападат, ругаят. Понякога изнудват, мамят. Често са в съда, но рядко са осъждани. Всички много добре разбират какви са и въпреки това отново се спират на тях. Да, има ги.
Всъщност има от всичко по много, защото журналистите не са само бели или черни, добри или лоши каквито са героите на Вазов. Те са комбинации от всички качества. Притежават някои, а други – не. И именно стремежът към все повече достойни качества ги отличава едни от други. Изборът, който правят, решенията, които вземат и целите, които си поставят определят дали са по-близо до „Зора” или до „Българобран”. Доверието и уважението на читатели безспорно е едно от най-важните условия за съществуването на една медия и смятам, че е по-скоро избор, защото всеки решава каква информация ще поднесе и сам определя дали бързата печалба оправдава бъдещите загуби. Защото публиката е тази, която определя своите фаворити. Тя решава дали ще повярва или не на написаното, дали веднъж излъгана ще даде втори шанс, дали ще отвори вестника или ще превключи канала.
Днес както и през 1900 година, медиите са единственият източник на информация за по-голямата част от обществото. Съобщават за случващото се в страната и в чужбина, обогатяват представите на хората, създават образи за света. Медиите обаче са толкова многобройни, че въпреки разнообразната информация, която предлагат, те трябва да се борят за вниманието и доверието на своята аудитория.Затова и се стремят да бъдат все по-обективни и безпристрастни, все по-честни и възможно най-информиращи.
Вили Янкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар