неделя, 28 ноември 2010 г.

Насилието в медиите

В днешно време насилието е навсякъде окол нас – на улицата, в работата, в училище и т.н. Но от къде тръгва всичко това? Истината е, че то се наслагва в съзнанието ни и започва да съпътства ежедневието ни. И всичкото това наслагване идва от медиите. Ежедневно гледаме кървави филми, с ужасяващи екшън герои, които „спасяват света”, умъртвявайки всичко по пътя си. В тях има страшни сцени, но реалистичното им представяне ни кара да искаме да гледаме все повече и повече такива филми. Това са част от онези искуствени потребности, които медиите внедряват в битието на хората и те стават неизменна част от него.

Тези сцени на насилие обаче най-силно влияят на децата. Всяко дете някога е мечтало да бъде Батман. Да убива лошите, да бъде герой и да има магически възможности. Още от детските филмчета, а вече и от компютърните игри подрастващите се стремят да подражават на любимите си персонажи, а в последсвтие и да прилагат бойните им хватки. Поради тази причина в последно време се наблюдава нарастваща агресия в децата и според психолозите една от причините са именно предаванията и филмите, излъчвани по телевизията и в интернет пространството.

Неслучайно в началото на някои продукции тече надпис „Препоръчителен родителоски контрол. Филмът не се препоръчва за деца под 14/16/18 години”. Тъй като повечето филми с жестокости и кървища в голяма степен могат да навредят на зрителите и на тяхното мислене , това така да се нарече, послание към аудиторията е насочено предимно към родителите. Те са тези, които трябва да предотвратят евентуалното негативно влияние върху децата. Любимите на всички тях терминатори, гладиатори и други екшън герои се дават по специални кодирани канали в държавите си. По този начин се налага контрол както върху времето, в което ще се излъчват, така и върху аудиторията която ще ги гледа. Във водещите български телевизии обаче такава практика няма. Дори напротив – децата всеки ден могат свободно да гледат Триша, Скалата и Гробаря и да попиват бойните им тактики. След това сцената се пренася в училищв, в парка, вкъщи... и така се поражда едно неистово желание за надмощие над другите.

Питали ли сте се някога какво е мнението на актьорите, които участват във филми с насилие. Неотдавна имаше една статия за последните проекти на Силвестър Сталоун и мнението му за жестокостите в тях. Многоуважаваният актьор обаче не се чувства виновен за насилието във филмите си, защото той убива само лошите: „Вярвам, че насилието е оправдано. Обърнете внимание, че в моите филми убийците убиват само убийци”, споделя той. Да, това е така, но как едно 6 годишно дете ще вникне в смисъла на филма и ще разсъждава върху персонажите и сюжета, като то все още не е наясно кое е добро и кое лошо?!

Въпреки всичко ще продължават да се правят и да се излъчват още много филми с насилие. Това е така, защотото има търсене, защото хората ги харесват и имат нужда да гледат нещо различно от сълзливи сапунки или романтични комедийки. Целта е не да се забранят екшъните, а да се ограничи достъпът до тях.
Цветелина Георгиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар