Пиеса в две части за професията “журналист”

"Аз български вестници не чета. Те са само кал, лъжи и глупости...Вестникар ли е, знай долен челяк е. Почтен човек вестник не пише. Речеш ли вестникар, значи все едно казваш чапкънин.”

Това е моята версия на пиеса, размишления, в две части за професията “журналист”. Накратко това е начинът, по който виждам медийната действителност в сегашно време през погледа на очевидец – веднъж като част от обществото, което се влияе от всичко, което се случва и попада на малкия екран, а от друга страна като бъдещ журналист.

Първо действие

Свобода на словото. Обективност. Безпристрастност. Почтеност. Справедливост. Честност. Искреност. Тактичност. Състрадание. Образованост. Уважение.

Това са почти всички морални категории, които са заложени в “Етичния кодекс на българските медии”. Посочените качества извайват един перфектен образ на журналистиката. Чертаят един идеал, който предполага висок професионализъм и разбиране, затова често работата в медиите се асоциира като мисия.

В ръцете си всеки публицист държи най-мощното от всички оръжия в световната история – информацията, - което буквално за секунди може да унищожи съществували отдавна в съзнанието на човек стериотипи или да срине човешки съдби. Уилбърт Шрам твърди, че именно информацията е всяка форма на съдържание, която скъсява несигурността и съкращава алтернативите пред индивида. Интуитивно се разбира под журналист и закрилник на обществото – прокурор на истината в черно и бяло. Процесът на търсене, намиране, фабрикуване, публикуване, оповестяване на новини отплита и заплита сложни връзки от въпроси и отговори. Вестниците, телевизиите и радиата – всички медии приучават реципиентите на съобщения да разсъждават върху онова, което не знаят, и да знаят онова, което не могат да разберат. Поглъщат текстове, които в процеса на комуникация се превръщат в послания, които са натоварени с разумна представа, но дали откриват смисъла?

Второ действие

Лицемерие. Двусмисленост. Раболепие. Равнодушие. Безкритичност. Крайност. Глупост. Пошлост. Скандалност. Интригантство. Фамилиарничене. Посредственост.

Мястото на журналиста е под прицел, винаги в най-горещите конфликтни зони. Той е по-често губещ, отколкото обратното. Началните думи са обвинения, които ежедневно се отправят към медиите. Аудиторията изисква качество, но дали самата тя е качествена? Житейската дилема отдавна не се измерва вече по хамлетовски “Да бъдеш или да не бъдеш?”, а много по-сложно е формулирана от Ерих Фром в едноименната му книга “Да имаш или да бъдеш?”. За съжаление много хора се отдават на това “да имат” пред това “да бъдат” и материално измества духовното. Тогава простотата, в смисъла на елементарното и повърхностното, се съчинява лесно, а то бързо печели фенове, защото не те кара да се замисляш.

Журналистиката не може да служи само за забавление и създаване на комфорт. Да, тя е средство, с което се борави в полза на обществото, но тя понякога е приятел, а друг път – неприятел. Журналистиката е мръсна работа, защото потъваш в калта на чуждите тайни и интриги, търсейки сензация и негативизъм, който печели и продава.


Финал

Вестникар ли? Коренът на думата е ключов за достигане на посланието в творбата на Иван Вазов. “Вест” означава съобщение, известие, новина, а вестникар - лице, което работи в редакцията на вестник; журналист; издател и/или собственик на вестник; в миналото вестникопродавец. Това е всичко онова, което работещите в медиите правят, но е свързано преди всичко с творчество и труд, необходими са талант и вдъхновение. В последствие идват изграждането на авторитет, печеленето на популярност и слава.

Публицистът играе различни роли, които в никакъв случай не се изключват взаимно на сцената на мечтите, на сцената на истината, сцената на справедливостта, сцената на сблъсъка.Те само допълват функциите и целите на неговата работа:

Наблюдател – Той е обективен при предаването на информация и стои в дистанция от заемането на крайна позиция.

Защитник – Журналистиката е още “четвърта власт”, която осъжда проблеми с властта и отбранява социално онеправданите хора, които не могат сами да се борят за своя интерес.

Посредник – Той дава възможност за комуникация между различните общности относно сблъсъка на техните интереси.

Модератор – Разгласяващата журналистика се занимава с оповестяване на събитието.

Педагог - Журналистите разполагат с повече информации и по този начин могат да осъществяват възпитание върху хората.

Бунтар – Той търси все по-нови и по-актуални идеи и теми, провокира ги.

В действителност тези роли се сменят толкова често и понякога се препокриват, но щом действието започне, журналистиката хвърля светлина върху различните ъгълчета и страни на една история, за да намери себе си и истината. Стреми се да бъде посредник, въпреки че често манипулира. Също така осигурява диалог за изразяването на различни мнения. Насочена е към широките маси, а не само за елитарни среди.
Любина Панайотова