четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Бедни ми бедни, журналисте... Поради що се срамиш да се наречеш българин?

Хей, ти..Да, точно ти...Журналист си бил?А тогава не ми говори....Единственото, което журналистиката може да направи, е да наблюдава процеса и да го описва. Това е същинската й работа. Добрата журналистика се стреми да предпазва обществото от вреди, които само си нанася. Понякога успява, друг път - не. Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд. Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга. Изглежда някак нормално крилатата Каравелова фраза "свободата не ще екзарх, иска Караджата" в историческа перспектива да поражда и медиен език, който е по-близък до Караджата отколкото до екзарха.

Присъдата „българин”

Това не е  историята за човека, който измисли  компютъра. Тази история я знаете и тя се разказва много бързо и  просто: „Изобретателят на компютърът е българин”. Точка. Това е всичко, което трябва да знаете за Джон Атанасов и неговия компютър. Ако разказвате тази история в България, препоръчително е да пропускате някои факти, като името на компютъра, а именно „Атанасов-Бери Компютър”, за да не си помисли някой, че в приноса за изобретяването има пръст и някой друг. Също така не е хубаво да казвате, че майка му е от френски и ирландски произход. Така като че ли заслугата не е изцяло българска. И за да не си мисли някой, че Джон Атанасов е просто от български произход, заради имигриралия си баща, задължително трябва да пропуснете фактът, че, освен че не е роден в България, в тази страна е стъпвал само два пъти – за да си получи едни от най-често раздаваните награди от президентите на нашата страна.

Медийните истории на българските политици, или жаждата за речи

Типичен пример за медийна история е тази борба между атакуващи речи между министър председателя Бойко Борисов и президентът на република Българяи, Георги Първанов. Коментарите за безброй, всичко прозитича от различните речи в този конфликт, които провокират медиите да намират историите в тях. По долу съм посочила редица коментраи на медии и видни политици, за една тъжна карикатура на речите и мненията. Канонада от излияния за свободата на словото заваля в медийното пространство, след като Бойко Борисов попита главните редактори на всички медии, дали им е оказвал натиск. Шефове на телевизии и вестници изписаха тонове високопарни речи, с които услужливо отговориха на премиерските въпроси.

Политическа приказка

България 2010 г. След смяната на няколко правителства и крепенето на старите надежди, че все някога „ще се оправим”, политическите сили у нас използваха всякакви стратегии за привличане на избиратели. Както  видяхме, идеята на ГЕРБ да се приближи до народа, проработи. Споделянето на лични истории от живота на Бойко, накара масовата аудитория да го почувства като един от тях, както се казва „един от народа”.  Много по-лесно е да разкажеш личната си история и хората да я запомнят, да станат част от нея, отколкото да ги затрупаш с цифри и статистики. Точно това направи и Бойко Борисов. Неговите разкази са докоснали сърцето на всеки един българинJ. Може да не сме съвсем запознати с икономическото положение на страната, ноо сме наясно с факта, че нашият министър-председател има имот в Банкя. Съпричастни сме и към историята му, разказана в „ На четири очи”, как  г-н Борисов стои сам самичък в Бояна.

Медийните истории и емоционалните прозорчета

Медийте имат нужда от рейтинг. Хората – от забавление. Нека вместим още някаква необходимост в модела:

Тя е на 28 години и работи като сервитьор. Живее в родния си Нови Искър, неомъжена с две деца – момче и момиче, отглежда децата с баща им. Дъщерята на Мира страда от детска церебрална парализа (ДЦП). Мечтата на Мира е ..., да осигури лечение на 8-годишната си дъщеричка, за да не се чувства различна от останалите деца.

(BailandoСцена на мечтите”)

или

Теодора се нуждае от 39 000 евро, за да доведе до щастлив край излекуването на своя брат. Досега няколко пъти е набирала средства за лечението му и благодарение на нея напредъкът във възстановяването му е осезаем.

(
BailandoСцена на мечтите”)

Яне Янев – медиен продукт или политик, който се бори за справедливост ?

Лидерът на „Ред, законност и справедливост” Яне Янев е една от най-колоритните фигури в българския политически и обществен живот. Неговите изказвания и речи винаги предизвикват голям медиен интерес и са предвестник на буря от реакции и коментари.
            За много хора 31-годишният политик е човекът, който може да донесе така жадуваната промяна в България. Основните аргументи в защита на това твърдение са острия и безцеремонен начин, по който Янев се изказва за силни фигури от политическия живот и сензационните данни, които той изнася за тях, нестихващия му ентусиазъм да се бори срещу корупционни практики и дейности, желанието да бъде защитник на онеправданите и мощно опозиционно оръжие срещу управляващите.

Из делниците на един министър-председател

Това е необикновената история на един обикновен човек от Банкя. Човек посветен на народа и неговите дела. Самоотвержен и безкрайно енергичен, медийно интересен и проевропейски ориентиран. Неговото ежедневие определя нашето, затова нека разгърнем календара.

Понеделник, 10.30 часа. Извънредно заседание на Министерски съвет. Премиерът влиза. Всички министри стават прави. Той сяда, те също. Отваря си бутилка минерална вода, отпива от нея и казва: „Така. Днес сме се събрали, за да обсъдим проблемите в държавата, наследени от предишното правителство. Казвайте сега, един по един, кой какво е открил.”

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Вестникар ли?



Българската театрална комедия "Вестникар ли?" по И.Вазов (част 1)
Българската театрална комедия "Вестникар ли?" по И.Вазов (част 2)
Българската театрална комедия "Вестникар ли?" по И.Вазов (част 3)

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Журналистиката - занаят или творчество

Източник - Glasove.com

Журналист .. какво беше това понятие или същество. Преди много време е имало много хора не професионалисти които просто са обичали да пишат. Новините са били тяхната причина, страст за да изпишат нешо невероятно без лъжи, без подправка на настроението което те изразяват. Къде е изчезнала страстта която те кара всеки ден да твориш нови и нови неща просто защото след това ще се чустваш по завършен и по щастлив. Малко са вече тези хора. И колкото и смешно да прозвучи сравнението ми, но едно време журналистиката е била като рапа днес. Да, невероятно, но колкото повече се замислим осъзнаваме, че има голяма доза истина. Кой от журналистите е способен с чиста съвест без задръжки да признае че е такъв само за да може да изрази, изпише, чувствата си и тези на другите през призмата на печата.

See both sides of the story

BBDO New York


Рекламата или „постерът на действителността” (какъвто е спорен мен) показва забравена действителност, която се случва през 21 век. Дали тези факти са потънали в скоростта на живота ни в забързаното ежедневие или просто ни е по удобно да не знаем за тях. Но въпреки това те се случват.
Екипът на ББС проявява изключителна дързост и смелост, като буквално ги „натрапва” в ежедневието, но не където и да а на улицата, пред погледа на всички. Па този начин искаме или не се сблъскваме в нея, и не можем да я отминем.