Когато бях малко момче, светът около мен, както и светът вътре в мен, беше изтъкан от магия, вълшебство и чудеса. И трябваше само да погледна нещо, с детските си очи, за да го накарам да затрепти от магия.
Когато бях малък, една обикновена пръчка в съзнанието ми се превръщаше в меч, в сабята на Зоро... Кухненската маса ставаше пиратски кораб, метлата прериен жребец... Това беше представата ми за света на онези невинни години! Може би едни от най-щастливите мигове в живота ми бяха когато като тригодишен хлапак, яхвах гърба на един от дядовците ми с дървена пушка в ръка и го пришпорвах с викове и ритници в хълбоците, като истински каубой…
Сега защо да е по-различно? Наскоро прочетох една книга на Джон Кехоу - "Подсъзнанието може всичко", в която е описано точно това - как да визуализираме това, което искаме да постигнем, нашите цели, мечти, желания. Авторът на книгата казва, че всичко се случва "благодарение на съзнанието ни". Каквато представа имаме за света, какъвто си го представяме в съзнанието - той се оказва същият.
Между мен и света стои само моята представа за него. На наивния човек не може да му се придиря за липсата на прозрение. Той се отдава на живота и смята нещата за действителни във вида, в който опитът му ги предлага. Независимо дали в дадената за мен форма възприятието продължава, или не продължава да съществува преди и след възникване на моята представа, ако аз искам да заявя нещо за него, това може да стане само с помощта на мисленето. Ако кажа, че светът е моя представа, аз съм изговорил резултата от един мисловен процес, а ако моето мислене е неприложимо към света, тогава този резултат е една заблуда. Между възприятието и всеки вид изявление за него се вмъква мисленето.
Всеки от нас има различна представа за света. Всеки сам избира каква да бъде тя -реална или не! А защо не и двете едновременно? Детето в мен се забавлява с лековерието, а възрастният в мене се бунтува.Забавлявам се на представата за света,която стои между мен и него. Хубава е, розова е... но само в мислите. Бунтувам се, когато отворя очи и тази предастава придобива нов оттенък, по-тъмен, сив или понякога черен...
Красимир Красимиров
Няма коментари:
Публикуване на коментар