Демокрация. Свобода. Право да бъдеш такъв, какъвто си, какъвто искаш да бъдеш. Възможност да направиш всичко, което решиш, да кажеш всичко, което прецениш. Реалност? Утопия?
2010 година носи със себе си 20 години демокрация в България. 20 години свобода на движение и действие, свобода на словото и печата. Възможност да изразяваш публично и без страх своето мнение и виждане за нещата. Право да получаваш достоверна и непреработена информация за всичко, което се случва не само тук, но и в целия свят. Толкова много права, а всъщност толкова много заблуди.
Демокрация и какво от това? Просто дума, която съдържа в себе си множество несъществуващи перспективи. Дума, която обещава, че можем да задаваме неудобни въпроси на управляващите и имаме правото да получим отговори на тях, че медиите ще са свободни и независими и ще изпълняват своята роля в обществото напълно безпристрастно и обективно. Обещания и нищо повече. Медиите не са свободни, не са независими, а точно обратното. Те са абсолютно зависими от своите рекламодатели, от хората, които им осигуряват пари и достъп до информация. Свобода на словото може би има, но само по определени теми, предварително избрани и грижливо редактирани. Теми, които не засягат интересите на върха. Не очернят ничие важно име и имидж. Не провалят добре замислени кампании и планове. Свобода на словото има само по отношение на неща, одобрени от властта.
За едно общество няма нищо по-лошо от преса, която да служи на политиците, но има ли общество, при което не е така? България избра за свой министър председател фаворизирана медийна звезда, чиито образ беше изобразяван почти божествено и многократно изтъкван при сравнение с останалите кандидати. Естественият извод е, че медиите не са това, което трябва да бъдат. Те не защитават интересите на обикновените хора, а на големите корпорации. Прикриват грешките, не дават гласност на проблемите. Медиите са под контрол. Не само под този на властимащите, а дори най-вече под контрола на бизнеса. На тези, които дават парите, защото те са истинските господари. Те са тези, които могат да си позволят да прикрият огромен скандал като този с възникналите проблеми при смяната на софтуера на Мтел. Нито една официална медия не отрази случващото се с водещия мобилния оператор, не показа недоволсвото на милионите клиенти. Естествено това е разбираемо – все пак кой би рискувал да загуби толкова солиден рекламодател и спонсор.
Така че да - демокрация. Свобода. Право да бъдеш такъв, какъвто си, какъвто искаш да бъдеш. Възможност да направиш всичко, което решиш, да кажеш всичко, което прецениш. Реалност? По-скоро вечна утопия!
Вили Янкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар