Свят един, а хора много … Всеки живее в своята единствена и неповторима реалност. Заставаш на светофара и гледаш – уж обстановката еднаква за всички, а като се вгледаш по-детайлно осъзнаваш, че всъщност е адски субективна … Един бърза за среща и припряно хапе устни, втори безгрижно подсвирква с уста и се радва на слънчевия ден, трети безмилостно натиска клаксона, а пък друга двойка сладко се целуват, влюбени и щастливи. И тогава изниква въпросът: нима светът около нас не е именно нашата представа за него ?!?
Ами да,разбира се – също толкова спонтанно се появява и отговорът.Нима именно този същият светофар,споменат малко по-горе,не е за един препятствие,за друг радост,а за трети просто спирка по пътя ? Зависи от гледната точка на индивида .
Всъщност още от раждането на човека, той започва дори и несъзнателно да живее с мисълта, че е центъра на света и всичко се върти около него. И донякъде е прав. Той е център, но само на неговия „личен” свят. И така субектът прекарва целия си живот, играещ главна роля в собствената си пиеса, наречена „живот”. А между него и реалността застава само и единствено представата му за нея.
И така за детето от сиропиталището светът е лошо и безмилостно място, защото го е оставило без семейство, за малтретираната жена светът е трудно място, което тя е принудена да търпи, за преуспяващият бизнесмен светът е розов и хубав… А истината е, че тяхната престава определя какъв е светът за тях. Няма лъжи, няма истини, няма добро и няма лошо – всичко е субективно! И ако за един кражбата е начин на живот, за друг това е престъпление. И ако за някого изневярата е нормална част от връзката, за друг тя е непростим грях… Важна е единствено твоята представа за живота! А ако някой иска да ме поправи и да каже,че все пак има някакви общочовешки норми, които би следвало да спазваме, бих го посъветвала да се огледа около себе си и да види дали са останали изобщо хора, които живеят по правила….
За мен и за моята представа ли? За мен светът е интересно място, бликащо с добро и лошо, възходи и падения, радост и мъка… Бих определила, че представата ми „варира” според деня, мястото, времето, годините. Не мога да определя „представата си” за щастлива, защото винаги има разочарования. Не бих могла да я определя и за тъжна,тъй като слънцето се появява дори след дългата буря. Пък и в крайна сметка така се чувствам истински жива, отпиваща и от сладката, и от горчивата страна на живота.
Гергана Малкоданска
Няма коментари:
Публикуване на коментар