Посредствени новини

„Лакеи” на представители на определени политически и икономически кръгове или „опозиция на властта”? Какво е лицето на българската журналистика?

Напоследък все повече забравяме, че властта на обществото е първоначалната, основополагащата, а държавната власт е производна от нея. Те се различават, но в същността си произтичат от една и съща социална реалност. Когато не работят в съзвучие наблюдаваме произвола на държавните органи, който рефлектира върху обществото. В България разделението на властите е условно, защото единственият властник по тези ширини са парите. Финикийските знаци пускат пипалата си навсякъде, като не пропускат и родната журналистика.

Ако преди журналистиката е разклащала почвата под краката на властимащите, то сега тя я прекопава и полива редовно. Медиите примиренчески мърморят, за да осигурят насъщния си за поне още една политическа зима. Тези „режисьори на политически и социални реалности” раздухват скандали, издигат избрани личности и ги лансират до втръсване, обръщат внимание на нелепи теми, с които задръстват публичното пространство. Това пренасищане води до апатия, която не е нужна на и без това статичното ни общество. Картината на нашето настояще разкрива еволюция в отношенията между политици и журналисти. Журналистиката се превръща в инструмент на това, срещу което трябва да се бори. Тя му козирува с охота, прекланя глава и мълчи, защото така са я посъветвали. А съвети идват от много страни – от собственика на съответната медия, от неговите неясни икономически връзки с управляващите, от представители на частния сектор, главни редактори, рекламодатели и т.н. Хипнотизирани от харизмата на властниците, журналистите поддържат топли приятелски отношения с тях, но не за да се сдобият с информация, а заради конкретни облаги. Според Серж Алими „това ги превръща в куртизанки” и „те вече не си вършат работата”. Работа, която е едновременно и лесна, и трудна – те трябва да представят информацията такава, каквато е на своите читатели или зрители. Истината обаче се оказва монета с две, а понякога с множество лица. Тя лесно се изопачава, премълчава и скрива, за да защити нечии интереси и да манипулира масите. Често се случва гледната точка на медиите и на властващите да съвпада. Тогава журналистът има пълната свобода да излага своите позиции и възгледи. Той се изявява от телевизионния екран с разтърсващите си разследвания или чрез неудобните си въпроси и коментари. „Режисьорите на действителността” разкриват пред нас пиеса със съмнителни персонажи, свързани по неясни начини, а сценарият винаги е изпъстрен с цинизми и е нагледно документиран. Аудиторията се озовава сред торнадо от псевдо-новини и псевдо-персони, които отвличат вниманието от същественото. А то е изтласкано извън новинарските емисии и страниците на всекидневниците. Истинската новина не достига до ушите на хората, а дори и да стигне е поднесена така, че бързо бива подмината. Така медиите, собственост на олигархични кръгове, „водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.”, повтаря Ноам Чомски.

Критичното мислене непримиримо закърнява и позволява манипулираната информация да определя дневния ни ред. За повечето българи плурализмът сред медиите се изразява в множеството телевизии, периодични издания и радио програми, и стига до там. Всъщност зад този поток от безполезна информация се крият изкусните ръце на поръчителите на новините. Те са малко, добре финансово обезпечени хора, които умело прокарват интересите си, замаскирани зад злободневни проблеми. Те предлагат „консултантски услуги” за едни медии, а са собственици на други, те са бивши шефове Българския спортен тотализатор, а днес горди притежатели на вестникарски империи. Концентрацията на медии в ръцете на подобни хора няма как да гарантира истинността на разпространяваната информация.

Българските медии страхливо се свиват под контрола на автоцензурата. Тя е по-силна дори от репресията на издатели и политически фигури. Породена е от опасения от загуба на работното място, закриване на медията, заплаха за живота им или този на близките. Автоцензурата плътно закрива очите, влошава слуха и заплита езика на журналистите. В България тези „коректори” на обществото нареждат страната ни на печалното 70-то място по свобода на словото според световната класация на медийната организация "Репортери без граници".

Онзи, който не е готов да стане марионетка в ръцете на богат кукловод, заплаща цената на истината. Много журналисти рискуват живота си, отразявайки събития от горещите точки на света - Израел, Ирак, Южна Африка, Грузия, Сърбия, а родните - в мирна България. Тук не е прецедент ако взривят колата или къщата ти. Около 25 са пострадалите от 1995 г. насам заради свободата на словото. Сред най- обсъжданите случаи са взривът в дома на Васил Иванов – репортер от Нова ТВ, побоят над Огнян Стефанов – гл. редактор на FrogNews.bg, скандалното уволнение на Иво Инджев, залятата със сярна киселина криминална журналистка Анна Заркова от в. Труд.

Пропагандната медийна машина бълва все повече посредствени новини, измислени от все по-покорни журналисти и самовлюбено се радва на предоставената й власт. Докога?

Елеонора Георгиева