Хей, ти..Да, точно ти...Журналист си бил?А тогава не ми говори....Единственото, което журналистиката може да направи, е да наблюдава процеса и да го описва. Това е същинската й работа. Добрата журналистика се стреми да предпазва обществото от вреди, които само си нанася. Понякога успява, друг път - не. Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд. Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга. Изглежда някак нормално крилатата Каравелова фраза "свободата не ще екзарх, иска Караджата" в историческа перспектива да поражда и медиен език, който е по-близък до Караджата отколкото до екзарха.
Най-трудно е да се пише и говори просто ясно, разбираемо за аудитория от професор до работник, като в същото време написаното да носи дълбок смисъл.Мнозина носещи титлата ,,журналяги” си казват: ,,Нали компютърът и без това коригира сам всичко”. Това е все едно да си пилот, да се качиш на самолет и да чакаш самолетният компютър да го кара.Ако трябва да ви обрисувам картинката бих направила следният опит: Ние не си купуваме олио, а мазна течност. Постоянно ни обсаждат масови убийци - имаме влак-убиец, къща-убиец, кораб-убиец, дърво-убиец, даже прасе-убиец. Същинските убийци пък са килъри. Те не застрелват, а гръмват. Затворът е пандиз, престъпниците - апаши. Жертвите берат душа.-това са родните медии-така ни представят новините!
Мисия било да просвещаваш народа-трудна кауза, защото изначално мнозина се мислим за велики и страшно компетентни!
Пускаш си радиото и те залива вълна от всякаква музика-така е лесно, върви си плайлистата, и не е нужно да изчиташ всичките прессъобщения(ако въобще такива има)...Говориш за музика, следиш кои изпълнител следва и се кефиш на живота...Някак си мнозина радио формати се преориентираха към лесното...Защо ли?Ами таргета е ясен-младите предимно слушат радио.За това и езика е такъв-хахах, смях до заливане с привкус на,,яко човече”,,,кефим се”,,изригваме”,,машина, човече”-сленг култура от всякъде.Има си и информацииони издания, ама те маи се слушат твърде рядко и то се ценят като че ли от една по-зряла съслойка в обществото ни...
Ето на събитие номер едно-на Батенберг изригват млади...Аламинутно сготвена топ новинка-Кои пее-няма значение, нали има бира..?Така е и по изборите-медията не ми представя кандидата, ами колко кебапчета дарил в еди кои си квартал..За капак обещал, че ще им оправи улиците....И ми се рисува една картинка-такава наивна, че само човек без мнение няма да си направи изводите, че това си е чисто нагласен сценарии.
Животът ни, събуждането ни, пътя до работа, почивните дни-строг алгуритъм, медията-уравнение, което ти казва от ляво са-този и този, а от дясно би трябвало да остави на теб(зрителя като реципиент на информацията) да си направиш изводите.Да, ама не....Тя ти казва какво е заключението и ти като че ли трудно си правиш интерпретации.Медиината картина е страшна-тя не те кара да мислиш, по скоро закърнява този процес у теб, тъй като не те подтиква към мисъл и реакция.И ето на, ние сме пионките и тя си играе с нас...И накрая ни се изсмива в лицето-Не се сърди човече.....Хвърля зара и сама решава как да процедира...
Животът в медиите е все повече подчинен на престъпни събития.и това намира пряко отражение в езика. Отговорността на медиите като основен източник на нови думи е много голяма. Самите медии създават нови значения - например "ужилвам" се появява в смисъл на ощетявам, източвам пари и т.н.. Понякога са странни тълкуванията.Например номофоб - човек, който се страхува да остане без мобилния си телефон. Думата идва от частите на няколко други - фоб - човек, който мрази нещо, и от англиските "no" и "mo" от mobile. Медиите много често, за да са атрактивни, използват чуждици и по-снижена лексика, но те не си дават сметка, че чрез тях проникват сред обществото ниски стилове, а хората попиват.
Преди време новините на нова излезнаха с униаклното определение ,,магистрална фея”-съчетанието е абсурдно, но си мислеха , че звучат оригинално...И оператора и монтажиста ми демонстрираха една картина, която виждах често и без ддруго по родните магистрали.Хубав материал беше, ам все правим така,че нещо в цялостната картина да куца..И все трябва да се изправяме и отново да прохождаме..Защо?Не се ли научихме най-сетне?
Медийна картина-странна, но истинска...Като онова стъкло, през което прозират капките на преминалия дъжд, като онзи простор, чието начало поставяме с първата драха, а края..той не се вижда....мракът го затуля...
Яница Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар