Медийте имат нужда от рейтинг. Хората – от забавление. Нека вместим още някаква необходимост в модела:
Тя е на 28 години и работи като сервитьор. Живее в родния си Нови Искър, неомъжена с две деца – момче и момиче, отглежда децата с баща им. Дъщерята на Мира страда от детска церебрална парализа (ДЦП). Мечтата на Мира е ..., да осигури лечение на 8-годишната си дъщеричка, за да не се чувства различна от останалите деца.
(„Bailando – Сцена на мечтите”)
или
Теодора се нуждае от 39 000 евро, за да доведе до щастлив край излекуването на своя брат. Досега няколко пъти е набирала средства за лечението му и благодарение на нея напредъкът във възстановяването му е осезаем.
Ето че моделът е пълен. Днес за медийната среда не са достатъчни обективните новини и не фактите привличат аудитория. При пазарен модел на обществото всичко се свежда до приходи-разходи-печалба. Колкото по-гледана е дадена телевизия, толкова по-скъпа е рекламата, толкова по-големи са печалбите и възможностите. Всяка история минава през личния пример. За да разбере зрителят «дълбочината» на проблема, той трябва да го види пречупен през ъгъла на нечия история. Дори надвишените сметки за парно отопление се представят чрез проблемите на Х от квартал У, когато Топлофикация е повишила дължимата сума.
Какво остава за риалити форматите?
За да бъде гледано едно предаване, то трябва да бъде аргументирано: Защо аз бих гледал телевизия по това време?
Моделът на Bailando – Сцена на мечтите е следния:
Аз, известното лице, участвам в тази програма, защото съм социално отговорен и искам да помогна на Z да сбъде мечтата си, защото вярвам в неговата идея, съчувствам му и го подкрепям.
Мотивите на Z се разказват като сърцераздирателна история (наистина става дума за изключително сериозни проблеми), която да отвори емоционалните прозорчета в съзнанието на аудиторията.
А тя пък мотивира избора си по няколко начина: виждам любими лица на екрана, които се излагат/справят се, показвам социалната си отговорност и помагам чрез изпращане на есемес.
Всички благотворителни риалити формати целят повишаване на рейтинга в най-гледаното време чрез демонстриране на социална отговорност. Личната история на всеки от „героите” е въздействаща, защото разказва за реални проблеми, които се съдържат в обществото, но се игноират или се разбират само от близки и приятели на потърпевшия. Така медиата влиза в ролята на посредник между отделния човек и множеството от отделни хора. Ако разглеждаме въпроса от този ъгъл, то риалити форматите са положително обществено явление.
НО
Отваряйки емоционалните прозорчета в съзнанието, медиите затварят вратите на разума и реалното осъзнаване на проблема. Не само дъщерята на Мира страда от детска церебрална парализа, но само на нея се предоставя възможност да търси медиен начин за справяне с проблема. За България няма официална статистика, но се счита, че броят на децата с ДЦП е около 9000.
Какво се случва с останалите, страдащи от същото заболяване?
Личната история в случая не е пример за преминаване от конкретното към общото, а по-скоро е фокусиране върху проблема с цел рейтинг или моментно решаване на част от проблема.
За аудиторията остава да помисли за своята лична история и мястото й в медийния свят. А дали есемесите са най-добрият вариант за решаване на обществени проблеми или личната история има нужда от по-дълбок анализ от телевизионния и по-глобален поглед – следващият риалити формат ще покаже.
Няма коментари:
Публикуване на коментар