Да бъдеш „вестникар”

     „Да бъдеш или не?”. Едва ли Шекспир е предполагал колко години след написването на „Хамлет” този въпрос ще тормози човечеството и още повече в какви всевъзможни контексти e вкарван и ще се вкарва изконният му въпрос.

     Да  бъдеш или да не бъдеш „вестникар”? Да воюваш за определена обществено значима идея или меркантилно да пресмяташ  печалбите от задоволяването на нечии  политически, икономически или частни интереси? Да си творец, вярващ, уповаващ се и водещ се от истината или  да съчиняваш угодна някому такава? Накратко казано „да бъдеш или  да не бъдеш”? Да, определено това е  въпросът - днес, утре и така до края на времевия континиум. А отговорът ? …

     Искрено вярвам, малко са тези, които са се насочили към нашата професия на „обществени  адвокати” с мисълта и нагласата  да продават труда си, ума си, идеите си, себе си за пари, за власт, за изкуствено създаден престиж дори. Искрено вярвам, че всеки от нас е решил да бъде „вестникар”, за да изразява, изгражда и служи само и единствено на себе си. Дори не толкова на обществото, защото то не само в Бълагрия,но и на всякъде  по света и манипулируемо и  склонно да „бяга от свободата  си”, както твъди Ерих Фром. Склонно  да бяга правенето на свободния избор, който е в правото на всеки, но и който задължава всеки  да застане зад  вече обявената  си позиция. Някак си по-лесно е  на масите да действат автоматично, а  не автономно. Да прехвърлят отговорността  за делата си на държавата, институциите, обществената система, родителите, лидерите, медиите и т.н.

     Да, искрено вярвам, че е така.. Вярвам, че професията ни сама по себе си със  същността си привлича хора с мнение, идеи и най-вече хора имащи смелостта  да застават зад избора си. Но вярата като цяло е отдавна забравена  още от времето на Просвещението, когато и вижданията на света са се променили, когато вярата е отстъпила  място на науката, когато света от религиозен се превръща в светски. И  ако отсъпването на религията  пред науката и рационалния разум  е довело до скок в развитието на световното общество като са се родили идеите на Спиноза, Хобс,Лок, Хюм и  редица други умове,  то липсата  на вяра, и не говоря за всички религиозни манипулации, а за простата липса  на вяра в истината, в силата и, в  силата и стойността на честността и добротата е отнела на света, обществото, човека, индивида смисъла  да се оповава на нещо различно от материалното и комерсиалното.

     Да, вярвам, че е така… Че журналистът  е творец, артист дори, търсещ на първо  място истината… Че журналистът  има гражданска позиция и съзнание…  Че журналистът не пита какво може направят другите и особено държавата, а сам прави нещо… Че журналистът  не е играчка в стихийния ход  на събитията…! Да, вярвам че е така или по-скоро вярвах?!...

Ясена Рахнева