„Кажи ми какво е твоето куче и ще ти кажа какъв си ти”. Тази стара максима не е от днес или от вчера, но дали винаги важи? Още повече, когато става въпрос за президенти и техните домашни любимци? Стават ли обект на медийно внимание животините само, заради реклама на техните собстевници? Или наистина са част от семействата им?
Истории, истории и пак истории. Хората обичат медиите да им разказват разни интересни неща- за този и за онзи. Когато става дума за високопоставени личности обаче, интересът към разказаното се увеличава многократно. Особено, ако става дума за първото семейство на САЩ или по-точно бившето вече такова.
Сем. Клинтън със своята история за котаракът Сокс, разчупва съществуващия до тогава стереотип, че президентът непременно трябва да има куче за домашен любимец. Той и кучето Бъди преживяват в Белият дом и двата мандата на президента, играейки важна роля в живота на цялото семейство.
По време на първия си мандат Бил Клинтън търпи критиките на медиите относно факта, че има котка, а не предано и отговорно куче, както всички негови предшественици. Но с течение на времето това се променя. Преди да се появи и другя домашен любмец на семйството Сокс е „важна фигура” не само в Белия дом, но и в медийното пространство. На много от снимки малката дъщеря на Бил и Хилъри Клинтън си играе с любимото коте, докато баща й работи в овалния кабинет. Голяма част от гостите на семйството са искали умишлено да се снимат с домашния любименц. Даже се стига до там, че бившата първа дама на САЩ включва котаракът в своя книга, правейки го главен герой в нея.
Но освен Сокс в Белия дом през 1997г. влиза и златисто-шоколадения лабрадор Бъди. Появява се на хоризонта новият домашен любимец на любвеобвилното президенстско семейство. Четириногото не само води своеобразна война със своя предшественик Сокс, но и спомага още повече за популярността на семейството. Особено в интернет пространството. В интернет се появат фен-клубове на животните, между които се водили виртуални сражения кое е „по- доброто”. След известно време всичко отихва, а пухкавото коте все по-малко се появява в медийното пространство. Затова пък припламналата взаимна любов между президента и Бъди се разлива из американската преса в безброй снимки на двамата как играят и дори се целуват.
Бъди не изпуска и един много важен момент от животна на своя стопанин - неговата извънбрачна връзка. Кучето игра важна роля в сексскандалите с Пола Джоунс и Моника Люински. За да подчертаят, че тези истории никак не са повлияли на „идиличния” им брак, Бил и Хилари Клинтън не пропускат уж случайно да отронят как
„сутрин Бъди се хвърля направо в леглото ни”.
Дали четириногият любимец е „спасил” стопанина си и благодарение на него рейтингът на тогавашния президент не е паднал докрай остава загадка. Но със сигурност Бъди е изиграл важна роля в живота на семейството.
Когато обаче семейството напуска Белия дом те взимат със себе си само Бъди. Тогава Сокс отива в секретарката на Клинтън, за да поеме тя грижите за него. Дали, ако президентското семейство е било наистина привързано към животното, за което са се грижили и са спасили от улицата (Челси спасява Сокс като малко коте) ще се разделят така бързо и лесно с него? Но явно загубата на положение е нещо, което се случва и на политиците, и на техните домашни любимци. А когато нещо не ти е нужно ти просто го захвърляш.
Каквито и домашни любимци да притежават президентските семейства на Америка, тази традиция е създадена още от първите ръководители на държавата и ще продължава. Превърната в силен имиджмейкър, който се използва от президентите дори и за прикриване на „малките” грешки направеnи от тях. Традиция създала се с годините и вписана безотказно в стратегиите на политическите фигури. Историите с техните любими животни затова как са спасени от улицата и се приютени, от какво са болни и как живеят сякаш нямат край. Но всяка ли една от тях започва с „Имало едно време...” и завършва с щастлив край?
Елена Монева
Няма коментари:
Публикуване на коментар