Държавно насилие

В 21 век насилието в света е водещо, а България не остава по- назад. Насилието е скандал, а скандалът- винаги сензация. Насилието, във всичките му форми, непрестанно се практикува у нас под вскаква форма, най- общо казано държавна.
Нанася се побой над служители на реда, заливат се хора с киселина, деца се избиват по между си... Но каква е причината за това? Медиите? Управляващите? Ние, обикновените хора?...
Интересен случай за държавно насилие е избирането на тазгодишният нобелов лауреат- Лю Саобо, китайски дисидент. Не е пример от България, но е много интересен факта, че въпросният господин е носител на нобелова награда за мир, а е в затвора.

През декември миналата година Лю е осъден от съд в Китай на 11 години затвор по обвинение, че е подписал заедно с други китайски активисти манифест от 2008 година с призив- свобода на словото и произвеждането на демократични избори в Китай.
Това е първаъа нобелова награда за Китайски дисидент, откакто преди тридесет години ръководството на Китай започна икономическа, но не и политическа реформа в страната. Мотивите за удостояването на Лю Сяобо според норвежкия комитет са „за неговата отдавнашна и ненасилствена борба за основните човешки права в Китай”. Освен това комитетът подчертава, че отдавна е убеден, че има близка връзка между човешките права и мира. В същото време, китайският министър председател се среща с лидери от всички страни и никой не се осмелява да го попита как такъв човек може да вземе подобна награда и въобще правилно ли е.
В Иран. Жена, осъдена на смърт, чрез линчуване с камъни, заради предполагаема изневяра и участие в убийство. В статия се допълва, че иранката вече е понесла наказание за предполагаемите си извънбрачни връзки и, че то е било 99 удара с камшик, нанесени й в присъствието на едно от децата. По- късно тя прави самопризнания, но заради покритото си с чадор лице не става ясно дали това всъщност е тя и дали тези самопризнания не са изтръгнати насилствено от нея.
Европейски правителства и водещи имена в литературата и киното се мобилизират в защита на иранката, осъдена на смърт.
В България. Поне 600 000 българки са малтретирани от близките си, а държавата итказва да поеме отговорност. Всяка четвърта българка се определя като жертва на насилие. Освен в честотата, съществува разлика и в степента на насилие, което жената у нас изтърпява, в сравнение с тази в развитите държави. И, докато в САЩ, и една плесница се смята за насилие, в България нещата трябва да излязат извън контрол, за да се преприеме нещо. В този смисъл, почти няма жена, която да не е изяла по някоя плесница от „любящата си половинка”.
И в един момент се оказва, че насилието е водещо, агресивно набиващо се, сензационно, модерно и никой не може да се изправи срещу него, а може би и не иска! Насилие ще продължава да има, докато то не престане да се превръща в сензация и не престане да бъде толкова интересно за хората. А, за да може това да стане, ще трябва да се промени и мирогледа на хората. Но това неминуемо ще отнеме много време. Държавно насили ще има, докато имаме и държава.

Вилиана Миделиева