Всяка държава е безгранично силна на собствената си територия. С други думи ако иска да те смаже, ще те смаже. Освен това, по дефиниция, тя единствено има право да прилага сила и то лигитимно – под формата на полиция и затвори. Всяка държава обаче разполага с много повече начини за оказване на натиска.
Най-лесен натиск се оказва чрез бюрократичния апарат. За да си подаде документите за, а да не споменаваме за получаването, на шовьорска книжка човек трябва да се реди с часове само за номерче. Отделно трябва да чака за самато подаване. Същото е с всички видове докуметнти – лични или фирмени. А да не споменаваме таксите.
Това обаче са най-тривиалните примери. България е достигнала до нови низини в натиска. Тук няма никаква сигурност за личността. Вече не можеш да се чувстваш сигурен дори в собственият си дом. Могат да влязат и да те оберат, изнасилят и убият, нямаш право да се защитиш. Наказанието, ако убиеш някого при самозащита, е по-голямо от това за хладнокръвно предумишлено убийство. Държавата няма да те защити, а дори ще те накаже. Да осигурява сигурност на гражданите е главната функция на държавата. Тук, както вече казах, сигурност няма. Няма и къде да си потърси човек правата. Това също е пример за държавно насилие... и то от най-лошите.
Защо обаче държавата прилага такъв натиск над собствения си народ? Нямам отговор на този въпрос. Само хипотези. Може би липсата на ответен натиск е причината. Българина се примирява, радко наддава глас и то много тих. Последните стачки на студентите минаха почти незабелязано. Нямаха и отглас в медиите. Може би, ако гласа на народа беше по-виско нямаше да бъдем толкова мачкани от „народните представители”.
Веселин Блажев
Няма коментари:
Публикуване на коментар