Цензура

Толкова е просто, може да се каже точно с две думи. Има хора, които са се борили и надявали да дойде мигът, в който цензурата ще отсъства. Цензура не само в медиите, а в живота им. Антиподът на това понятие е свобода и те някак си са несъвместими. Няма да е трудно да се досетим кой регулира нас, живущите в република България: управляващите, разбира се. Те регулират всичко: кога ще ни пуснат парното, дали да затворят АЕЦ, дали ще се съюзим със САЩ, какво да се продава в магазина, каквод а гледаме по телевизията, какво да четем в пресата, как да се чувстваме – удовлетворени и щастливи или онеправдани и злобни. Това е тежката дума на държавниците – да видим поредната геройска акция на министър Цветан Цветанов, чиито работници на МВР с голям ентусиазъм извеждат поредния „престъпник” по слипове от дома му, което се вижда от всички малки деца, чиито родители гледат новини и накрая дори да се окаже, че са задържали погрешен човек и цялото това нещо да се натрапи поне няколко пъти пред очите на зрителите.

О, да! Живеем в държава, която ще изкара лошите наяве и ще се почувстваме като в амеркиански филм, четейки наименованието на поредната скандална акция. Но може би в това насилие има нещо романтично? Рицар на бял кон ще ни спаси, ще ни позволи да кажем мнението си и ще удовлетвори всичките ни желания, след това ще ни потупа по рамото и ще тръгне към поредната животоспасяваща акция „Дупета”? Геройски са делата на нашите държавници, но те биха казали, че без малко насилие няма да стигнем до държавна хармония, предполагам.

Но не трябва толкова грубо да подхождаме към държавата. Представете си, че те не ни контролираха?! Та ние сме стадо животни, ако няма кой да ни плесне едно шамарче и да ни заповяда какво да правим, ние ще се разпасаме и ще бъдем необуздани първични хора. Рецептата ние да не разберем, че ни се пляска шамарче се състои в една мнгоо вълшебна съставка, която оказва толкова силно въздействие върху нас, че ние сами си търсим въпросното шамарче. Ние сме тези, които свеждаме глава и се съгласяваме с всичко, което ни се казва, защото масата народ е леко глуповата. А защо е глуповата?! Защото по цял ден седи и гледа помията, заливаща ни от медиите. Ха така. Медиите? Тази съставка май е най-важната. Тя е средството, чрез което най-лесно може да се приложи насилието и пак чрез нея сме изпуснали мига, в който ние сами си го търсим. Все пак според Кейнсианската икономическа теория търсенето определя предлагането, нали така? Държавното насилие се е превърнало отдавна в един необратим споделен процес, който ние сме хванали за шлифера и някак си не искаме да го пуснем. Какво ще правим без него? Ние искаме хляб и зрелище, обичаме да бъдем тормозени, манипулирани, лъгани и подтискани. За да му бъде сложена цензура на живота, значи българинът се е съгласил и примирил с това, защото знае, че е много по-лесно някой да му казва какво да прави, отколкото той сам да се захване и да тръгне по неотъпкания път. След като държавата ни предложила веднъж насилие и той се е съгласил, значи така е било най-лесно, не мислите ли? След като сме заляти от медийна помия и я приемаме, защо да откажем следващия път, когато пак ни я предложат? Всичко не кръговрат и всичко е взаимосвързано. Колкото има държавно насилие, толкова има насилие в нас самите. Псуваме се, крещим си, бием се помежду си, снимаме се в някоя тоалетна по прашки, за да ни видят всички приятели от Фейсбук, не четем книги, защото в днешно време няма нужда да си интелигентен, ако приличаш на някоя американска портноактриса от тиливизията, крадем, мързеливи сме и ако можемд а лежим по цял ден, ще е прекрасно.

Разбира се, това не бих желала да е представителна извадка и не всички хора са демотивирани, невъзпитани и с липса на ценностна система, но те са по-полезни за държавата. Затова държавата ги толерира, помага им, показвайки ги по телевизията, та да иска малкото дете да прилича на тях. Това са нашите герои на нашето време, дали аз или вие мислим по друг начин не е от голямо значение, след като масата народ мисли така.

Някак си насилието все пак не е ли по-интересно, отколкото хармонията и спокойствието? Това е най-важният въпрос. Ако дойде златната рибка сега и каже, че ще ни изпълни 3 желания, ние няма да си кажем „Нека държавното насилие изчезне”, защото общото благо не е преди инстинкта за самосъхранение и алчността. Напротив. Ще поискаме колата от онзи американски филм, която се уадри в поне 30 полицейски коли и остана здрава, ще си поръчаме и главната актриса от филма, която хем беше секси, хем преби десетина левенти и накрая ще си пожелаем онзи зверски пистолет, с който да изтрепем враговете си. Дори и да не стане точно така, това е по-възможния вариант от онзи, вкойто си пожелаваме да царува хармония на планетата Земя и в нашата държава. В съвременния меркантилен свят, в който всеки се бори да оцелее и да сгази другия, едно насилие не означава кой знае какво, защото всеки би се радвал да е умния, да е над другите, които да са глупави и манипулируеми и тук идва следващият въпрос: Ако имахме възможност и правомощия да контролираме държавата и случващото се в нея, дали щяхме да изберем да няма насилие? Човекът е алчен за власт и когато властта попадне в ръцете му, шансът той да остане същия човек отпреди, е минимален.

  Зависи от човека де.
Здравка Стоева