Преди около седмица стана ясно, че голяма част от българите ще трябва да се лишат от едно от малкото им останали удоволствия – цигарите. Това се разбра след като правителството прие наредба на здравното министерство, която ще влезе в сила от януари следващата година.
Съгласно тази наредба от 1 януари 2011 г. влизат в сила ограниченията за пушенето на обществени места. Пушенето ще бъде забранено в кафенета и ресторанти, в които няма отделени помещения. Друго от новите изисквания е местата, на които „ще се дими” да бъдат обособени зад стени или плътно затварящи се врати. Задължително условие е заведенията, в които ще се пуши да разполагат с добра вентилация.
От наредбата става ясно също, че кафенета и ресторанти с площ до 50 кв./м ще трябва да направят избор дали да са за пушачи, или пък за непушачи. Освен това заведенията ще трябва да поставят специални надписи, за да се разбира дали са от първия, или пък от втория вид. Съвсем естествено на разрешените за цигари места, няма да се допускат лица под 18 години.
Относно пушенето в барове и дискотеки – то остава ненаказуемо.
В наредбата са упоменати и глобите, които ще трябва да заплащат собствениците на заведения, които нарушават разпоредбите. Техният размер ще бъде от 500 до 10 000 лв.
От всичко казано до тук, става ясно, че премиерът Бойко Борисов и неговото правителство ще направят доста тежко съществуването на голяма част от българския народ.
Много хора приветстват предстоящите промени в закона за тютюнопушенето на обществени места и изтъкват, че това решение е твърде закъсняло. В подкрепа на тази позиция могат да се изброят редица аргументи като например, че България е на второ място в ЕС по брой на пушачи, че тютюнопушенето води до трайни увреждания на организма, че много хора се превръщат в пасивни пушачи, че младите получават лош пример от своите родители, които „дърпат” цигари пред тях и не на последно място, че в повечето европейски страни има подобни забрани.
В тези доводи има доста неща, които не могат да бъдат отречени. Наистина, момичета и момчета, които са в шести клас са се превърнали в страстни пушачи. Също така и много хора се превръщат в невинни жертви, поглъщайки дима от палещите цигара след цигара.
Но наистина ли за пореден път трябва да отстъпим от собствените си виждания и интереси, за да угодим на Брюксел? Наистина ли трябва да нанесем щети върху икономиката като наложим забрани и ограничения, които пораждат пречки и вредят най-вече на малкия и среден бизнес? Необходимо ли е да се издълбае поредната социална пропаст в обществото като се насади разделение и се създадат групи на пушачи и непушачи? Не беше ли достатъчна болката за „любителите” на цигарите, причинена от поредното ударно вдигане на техните цени през тази година? И не на последно място – това не е ли държавно насилие спрямо една от най-големите групи в страната, и не е ли това дискриманация и посегателство върху правото на личен избор?
Пушачите са огромна част от българското общество. Независимо дали това се харесва или не, пълнолетните граждани имат право да направят своят избор. Пушачите сами трябва да преценят дали цигарите са техен „враг”, или пък техен „другар” в най-тежките моменти. Нововъведенията ще принудят хиляди хора да променят своя начин на живот, независимо от собственото си желание. Това е нарушение на техните права и не е нормално за една правова държава, каквато претендира да бъде нашата.
Непушачите имат глава на своите рамене. Те са свободни да преценят кога не могат да понесат „димната завеса” и трябва да напуснат определено място. Разделението на зали за пушачи и непушачи ще предизвика редица неудобства за много хора, които няма да могат да общуват свободно в заведения с площ до 50кв./м.
Малкият и среден бизнес също ще понесе сериозни загуби, тъй като ще трябва да се ориентира към определена таргет група, т.е. малките заведения ще трябва да преценят чии потребности да задоволят – тези на пушачите или пък на тези, които не искат да са в задимена обстановка.
Тези нововъведения със сигурност ще допаднат на хората от Брюксел. Българското правителство за пореден път ще пренебрегне мнението и желанието на голяма част от българския народ в името на „леко потупване” от ЕС. Да, България е на второ място по брой на пушачи от страните членки, но пък чии други граждани от „европейското семейство” имат по-остра нужда да се успокоят с една папироска. Чии други граждани се сблъскват с толкова ежедневни проблеми? Колко от страните членки имат подобен начин на живот, бит и култура?
Един от най-великите български писатели - Алеко Константинов, пише стихотворението „Страст” и го посвещава именно на своята слабост към тютюнопушенето. Той нарича тази слабост „глупава страст”. Това е точното определение и болшинството от хората, както непушачи, така и пушачи го разбират. Може би пушенето е един ненужен, странен и вреден ритуал, който всеки със силна воля и достатъчно желание може да отхвърли от своето ежедневие. Но нека хората сами осъзнаят глупостта на този ритуал. Да, тютюнопушеното е зависимост, но тази зависимост не замъглява разума, както това правят алкохолът и наркотиците, тя не те прави друг човек. Ето защо Бойко Борисов и неговите министри би трябвало да дадат на пушачите свободата сами да изберат кое е правилно и кое не. Българите трябва да имат свободата да преценят дали да преодоляват, или пък не тази своя зависимост, защото именно свободата е това, което отличава демократичните общества от другите политически системи.
Деян Хараламбиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар