На чисто

Не ви ли се е искало като излезете сутрин на балкона да видите зелената градинка пред блока, чистата улица и подрязаните дръвчета?! Понякога чак ви иде да вземете метлата и да си създадете така желания комфорт. Но честно казано, няма никакъв смисъл от това... Много скоро след вас ще мине някой „добре възпитан” гражданин и ще възвърне стария вид. Друг е въпросът, че проблемът за мръсотията в нашата страна не идва само от хората, но и от държавата. Не е достатъчно само да минат камионите с мургавите батковци, естествено в 7 часа сутринта, когато всички са се запътили към работните си места и задръстванията са просто кошмарни. Улиците, парковете и градинките трябва да бъдат ежедневно поддържани, пригодени за почивка и снабдени с кошчета. Истината е, че в някои градинки има такива, но те са почти постоянно препълнени и около тях обикновено се образуват мини бунища.

Да сте чули до сега някъде в България да има глобен за това, че мърси околната среда? Не, няма такъв. В много други европейски страни (на пример Германия , Италия) можеш да бъдеш глобен за една изхвърлена дъвка. И така като те глобят 5,6, пъти или ще спреш да цапаш, или ще спреш да дъвчиш дъвки.

Факт е, че за да се поддържа чистотата на ниво, както е по света са необходими доста средства. Сега възниква въпросът от къде да вземем ние достатъчно пари, за да живеем на чисто? Нека да разгледаме Кипър като типичен пример за страна, която поддържа уиците и парковете си изключително добре. Там са наети хора, които по цял ден нещо дооправят по храстчетата, дооформят и т.н. Основното финансиране за поддържането на този стандарт е туризмът. Това е моментът, когато можем гордо да заявим, че нашите забележителности, гори и паркове си заслужават да бъдат посетени. И те се посещават, но в какво състояние са? Кой ги подържа, кой ги обновява когато е необходимо? Има ли условия за туристите, които ги посещават? Когато решим тези въпроси и постигнем едно по-високо ниво, тогава ще покажем че се интересуваме от културата и богатствата си, тогава ще развием един успешен и нека си го кажем, печеливш туризъм и тогава вече ще можем да вложим в поддържането на околната си среда. До тогава обаче положението ще си е все същото. В центъра на Виена ще си има завод за преработка на отпадъците , а нашият боклук къде е – или по улиците, или.... никой не знае.

Въпреки всичко ние несъмнено обичаме родината си, работим за нейния просперитет, оставаме тук, въпреки възможностите които ни предлагат другите държави, но има моменти, в които нямаме стимол да продължим като подритнем някоя кофичка от кисело мляко на улицата или като децата ни играят, заобиколени от спринцовки. Ех, понякога си седя, заобиколена от мръсотийки и уви се чувствам като в бунище.
Цветелина Георгиева