Има ли в действителност свобода на словото или това е просто изкуствено лансирано понятие?! Този въпрос често бива разискван в публичното пространство както в България, така и на световно ниво. Сякаш в повечето случаи изводът е един и същ – свободата на словото е твърде идеализирано и трудно достижимо състояние за съвременното общество.
Именно това е и една от темите, които засяга Ноам Чомски в лекцията си „Медиите под контрол”. Той свързва пряко пропагандата и медиите, като в този ред на мисли не пропуска да отбележи, че има различни тълкувания на демокрацията като политически режим. Чомски говори и за манипулациите, тяхната обществена значимост и специфика.
Може би изкривената представа за свобода на словото се дължи на това, че това също е понятие с двойно значение, което се определя от общественото положение на употребяващия го. Вероятно това е причината за почти ежедневните прояви на неразбирателство между журналисти и политически групировки и отделни техни представители. Със сигурност е доста рисковано да се изказва дадена позиция, която е в ярък контраст с налаганата. Четвъртата власт не бива да забравя, че преди нея има други три. Вероятно това е посланието на нападенията срещу журналисти, които несъмнено обръщат обществеността в полза на медийните дейци, но от друга страна изпълняват и своята главна цел, а именно – сплашване и ограничаване.
Съвременното общество би следвало да може да бъде определено както като демократично, така и като свободно. Но дали това в действителност е така?! Чомски прави разлика между популярните асоциации, които понятието демокрация предизивиква и неговото действително значение. Демокрацията не значи автоматично свобода и равенство, тя по-скоро е доброволно бягство от отговорността сами да управляваме живота си – става дума разбира се за един доста мащабен аспект от житейските проблеми, а не за битови и ежедневни неволи. Именно развитието и усъвършенстването на разбирането за демократичност трябва да е една от целите на съвременното общество, защото както е казал Чърчил: „Демокрацията може да не е най-доброто управление, но човечеството не е измислило нищо по-добро.”
Свободата на словото е сигурен белег за демократичност, като тази свобода трябва да бъде по равно разпределена между медии и аудитория. Всеки трябва да бъде свободен да изкаже мнението си по различните въпроси и проблеми, които вълнуват обществото. Несъгласието също трябва да бъде тълкувано като опит за участване в успешното разрешаване на конфликтните ситуации, а не като саботаж. В днешно време висшите манипулации не се състоят в промяна на факти, които биха могли да негативизират обществото. Съвременната манипулация е съвсем елементарна – подобни факти и събития просто не достигат до обикновения човек. Не се дава възможност да се разбере за множество подробности, които биха се оказали от огромно значение както за отделни представители, така и за цялата общественост. Точно тук идват на помощ медиите. Не може да се оспорва фактът, че те са най-доброто средсвто за информация, което постоянно бива усъвършенствано с помощта на новите технологии. А това непременно го прави и много опасен обществен инструмент. Колкото по-нагоре в йерархията се намира даден човек, толкова по-застрашен се чувства от появата си в публичното пространство, толкова по-ожесточено се бори срещу правото на медиите да прокламират научените от тях не съвсем приятни подробности, свързани с дейността на различните формации и отделните личности.
Докато е възможно да се оказва влияние върху публикациите и материалите, които намират гласност в публичното пространство, за свобода на словото не може да се говори. Идеята е всяко нещо, което може да бъде аргументирано и доказано, да бъде представено пред широката аудитория, на която съответно да бъде предоставена възможността да реагира по адекватен начин. Едва тогава медиите ще могат да изпълняват качествено една от своите основни, дори може би най-отговорна функция, а именно – формиране на общественото мнение.
Кристина Иванова
Браво!
ОтговорИзтриване