Истината без „пиперец”

Сериозен и актуален проблем днес това са пресата и нейното влияние върху ма-совото съзнание. Вестниците и списанията като част от медийното пространство са продукт, който е нужно да бъде продаден. Какво обаче пише в самите издания и дали е вярно това често не е от особено важно значение. Важното е, че това е стока, която но-си пари. Важна е опаковката и по какъв начин ще въздейства върху аудиторията.

В комедията на Иван Вазов „Вестникар ли?” ясно са отразени проблемите както на тогавашното общество, така и на днешното. Всъщност, поставените въпроси са ак-туални днес, защото засягат хората, елита, моралните ценности, парично-стоковите от-ношения, манипулацията.

Да бъдеш вестникар е сериозно предизвикателство, тъй като са нужни знания в различни сфери, идеи, инициативност, смелост да се представи истината. Да се списват културните и кулинарните страници е по-лесно от отразяването на политическата действителност. Тук е важно и коя страна ще отразява медията, дали има желание и възможност да бъдат показани двете гледни точки или главният редактор цели да направи интриги и сплетни само за да се облагодетелства финансово.

Вестниците като средство за информиране са полезни, тъй като отразяват съби-тията по света и у нас. Проблемът обаче се крие във факта по какъв начин ще бъде представена информацията и дали ще бъде обективна тя. Другата страна при отразява-не на случващото се е замесването на трети лица в случаи, в които те нямат нищо общо. Чрез методите на заплахата или засилване на данните по дадена статия могат да бъдат постигнати както положителни, така и отрицателни резултати. Например, политиката може да бъде стимулирана в полза на обществото или при съобщаване на данни за бан-ките да се увеличат или намалят кредитите. Вестниците също така стимулират реклама-та както на личности, така и на техника, козметика, туризъм.

  Интересен пример за манипулация чрез вестниците и неяснота по случая са имо-тите на Симеон Втори. От една страна, на него му се пада по право титлата „цар”, тъй като е наследник на цар Борис. Поради факта, че днес България е република, той няма право да управлява, но и никой не може да му отмене тимула – няма бивши президенти или бивши царе. От друга страна, когато се завърна през 2000г. в страната благодаре-ние на медии беше представен във величествен образ. Психологията на българина е та-кава, че той има нужда от спасител. Ето защо, ако е чужденец и се грижи за интересите на страната, той за кратко време става „българско момче”. В противен случай – всички го намразват. Когато става дума за пари или имоти, всички се опитват да бъдат компе-тентни. Ситуацията при Симеон Втори е доста сложна. На него по право му се падат дадени имоти. Ето защо при идването си той ги поиска обратно от държавата. Пробле-мът при представянето и отразяването на този процес е, че няма документи, които да са ясни колко точно е територията и къде се намира тя. Може да се твърди, че завърналият се е бил подведен да вземе повече от необходимото и за това в момента се спекулира с тази тема, а пък за обществото той остава „крадец”, тъй като е взел повече. Дори и да е върнал това, което не е негово, се намират редактори, на които е изгодно да има интри-ги в българското публично пространство. По този начин чрез метода на показване „кой какво казал” се отклонява общественото внимание от истински важните въпроси като икономика, политика, договорни взаимоотношения, правни проблеми и решения и т.н. Все пак сред масата пишещи има и такива, които се опитват обективно да отразят истината, без „пиперец”, а чистата действителност. За това обаче също е нужен челъм, тъй като вестникът си остава стока, която има нужда да бъде продадена.
Мирела Василева